Долф се усмихваше в себе си и им помагаше да съберат съчки и суха трева за огньовете. Той се бе отклонил леко и изведнъж се изправи и заслуша. Стоеше близо до едно самотно дърво, катери се на него и вторачи поглед към хоризонта, където в трептящата светлина се очертаваше едва-едва камбанария. Неочаквано той ги видя да приближават, полускрити от високата, пожълтяла трева десетки, може би сто селяни, въоръжени с вили, тояги, ножове, железни пръти…
Силно изплашен, Долф се спусна от дървото и затича към стана:
— На оръжие! Най-малките в средата! Нападение! Той побягна към Франк.
— Ножът ми, трябва ми ножът! Свикай всички нагледвачи и ловци… Бързо! Цяла войска селяни са тръгнали да ни нападат.
Тревогата вдигна на крак целия лагер. Ударните отряди излязоха от гората, за да отблъснат атаката. Ревящите малчугани, изплашените момичета и куцукащите болни бяха изтикани в средата и хванати на работа — да пилят стрели. Големите момчета, както и много момичета се готвеха да продадат скъпо живота си. Те хващаха каквото намереха: секири, тъпи, полуръждиви ножове, сопи и горящи клони.
Селяните вече бяха пристигнали, тъй като бягаха в тръс, насочили кобилиците и вилите си напред, и се опитваха да изтикат детската войска в реката — вън от земите им. Но децата останаха по местата си и отвърнаха на атаката като замятаха пламтящи парчета дърво по посока на нападателите. С ръце и тояги отблъскваха твърдите юмруци и оръжия. Естествено, много от селяните успяха да пробият най-предната линия от огън и яростни деца. Но в това време се беше формирала втората отбранителна линия, която посрещна нападателите с дъжд от малки коварни стрели, с безпогрешно запратени камъни, с удари от сопи, със зъби и нокти. Те се хвърляха напред, улавяха страшните вили и млатила и ги изтръгваха от хватката на селяните. А в ръцете на едно дванайсетгодишно момче, бързо като невестулка и калено в многоседмични нечувани лишения, такова оръжие не беше за подценяване!
Ломбардците не очакваха такава лудост, решителност и устойчивост. Децата бяха далеч по-малко, бореха се един срещу десет. Най-малките също се настървиха, приближаваха се тичешком със запалени парчета дърво, които тикваха в лицето на нападателите, така че опърляха косите и веждите им и те побягваха с крясък.
Долф наблюдаваше с ужас какво става. Той видя на земята едно ранено дете, притича до него и го занесе в горичката. Не знаеше какво да прави. Беше готов да се бори за живота си, ако някой го нападнеше направо, но да командва битка не можеше. Петер профуча край него и му изтръгна ножа от ръцете. За какво му беше. Да пререже гърлото на хора като него самия?
— Върни го — извика Долф. Но някогашният крепостник вече бе изчезнал между дърветата. На Долф му стана някак си неловко да се движи невъоръжен и вдигна един камък. В същия момент застина. Беше застанал в края на гората и видя, че сухото поле гори. Селяните бягаха от огъня. Първите сухи като прахан дървета също бяха обхванати от пламъци. Целият стан бе в опасност. Долф побягна обратно.
— Бягайте към отсрещната страна, всички към отсрещния бряг! — извика той, като грабна един ранен и го затътри към брега. От гората се изляха хиляди деца и се вляха в реката, за да прегазят от другата страна. Някои рискуваха живота си, за да отвържат шатъра на Николас от колчетата и да го вземат. Долф обикаляше безпомощно и търсеше други ранени, които трябваше да бъдат измъкнати от пламтящата гора, но огънят се приближаваше толкова бързо, че накрая момчето прескачаше горящи снопове трева, за да успее да стигне водата. За минути бойното поле се превърна в огнено море. От селяните не бе останала и следа.
Колко ли деца бяха загинали, удавени, изгорени? Нямаше кой да каже. Тези, които бяха дали живота си при сблъсъка, не можеха да бъдат закопани. Пламъците ги обвиваха, осигурявайки им с пукот погребение. От горичката не остана нищо освен някой и друг димящ дънер. Децата си устроиха нов бивак от безопасната страна на реката. Тогава Долф откри Марике, Леонардо, Петер, Франк… и Каролус с опърлени места по хубавите дрехи. Той видя Николас и тримата монаси, и Фрида, и Хилде — и въздъхна с облекчение. Значи все пак бяха успели да се измъкнат всичките. Леонардо удвои стражата за нощните часове, но селяните не се върнаха. Явно не бяха толкова глупави.
На следната сутрин Долф се промъкна с още няколко деца в опожарената част и обходи изпепеленото бойно поле. Те изкопаха дълбока яма за мъртвите, които бяха неузнаваеми. Долф преброи двайсет и шест трупа на очевидно по-големи деца. И трийсет и две малки телца. Честно казано, това му се стори добре. В суматохата, когато огънят се прехвърли към стана и децата наскачаха в реката, той се бе уплашил, че ще има много повече жертви. И все пак загубата беше голяма, защото се виждаше, че изгорелите деца са били от най-смелите и най-силните.