— Крал или не, моето място е сред децата.
Не изпитваше особено желание да се прави на крал на седем хиляди деца.
— Нека те сами да изберат човека, когото биха желали за приемник на Каролус. Аз не съм подходящ.
Децата не проумяваха отказа на Долф да изпълни завещанието на малкия крал, а от избори разбираха още по-малко. За да успокои тревогите им, Долф най-сетне обеща:
— Ще ви стана крал, но по-късно. Засега ще си остана обикновен кръстоносец като всички вас. След време, щом освободим Ерусалим, можете да ми се закълнете във вярност. Не по-рано. И този отговор ги задоволи.
Смъртта на Каролус имаше такова дълбоко въздействие върху децата, че дисциплината сама се върна във войската. Дом Анселмус, който беше водил нещо като календар през целия поход, изчисли, че ще пристигнат! Генуа около средата на август. Това беше повече от три седмици по-късно, отколкото се бе надявал, но може би все още щеше да е навреме. Той отново пришпори децата да бързат. И този път те го послушаха, защото очакваха с нетърпение края на пътешествието, морето и чудото. Така, потеглиха като един към планината. В тази суха и неплодородна област живееха малко хора. Опитваха се да си набавят необходимата храна, като ловува ха риба или беряха горски плодове. Берто предвождаше ловците, в тази работа той не отстъпваше на Каролус, а освен това беше по-предпазлив. Хората, които живееха в планината, се препитаваха предимно от грабежи, налагане на мита или набези в съседната равнина. Но децата бяха оставени на спокойствие. Големият им брой, песните и неудържимият им ход стреснаха разбойниците, освен това под ръководството на Леонардо защитата бе организирана както никога досега. Той вървеше по петите (в буквалния смисъл на думата) на нагледвачите и създаваше впечатлението, че бърза да стигне до брега не по-малко от монаха Анселмус или от Николас.
Най-странно бе поведението на дом Йоханис. Той също отказа да живее повече в шатъра, изглеждаше съкрушен от мъка и се влачеше на опашката, като клатеше глава.
— Рудолф — прошепна монахът една вечер — внимавай преди Генуа. Но колкото и да го разпитваше момчето, Йоханис не искаше да издаде нищо повече. Явно се измъчваше силно не само заради смъртта на Каролус, той очевидно се страхуваше. От какво ли?
16. НАЙ-СЕТНЕ МОРЕТО!
Утре ще видим Генуа! Утре ще стигнем морето! Тези думи се носеха от уста на уста и децата вървяха все по-бързо. Най-отпред беше Николас, не по-малко нетърпелив, облечен в своите снежнобели дрехи, които вече не бяха така бели, както в началото. Върху тях той носеше обшит със скъпоценни камъни колан, от който висеше скъпа кама, втъкната в обкована със сребро ножница. Коланът на Каролус. Долф бе останал с впечатлението, че малкият крал е погребан с всичките му скъпоценности.