— Късно става. По-добре да вървим в града. Но се боя, че тази вечер ще залостят портите.
Долф беше започнал да свиква с новия език и вече разбираше доста неща. Ала още не бе получил отговор на въпросите си.
— Какви са тези деца? — настояваше той. Леонардо поклати глава. Той също изглеждаше угнетен.
— Тези деца… слушах вече за тях. Това е детският кръстоносен поход.
— Какво?
— Тръгнали са към Обетованата земя, за да освободят Ерусалим от сарацините. Долф го гледаше със зяпнала уста.
— Тези … тези дребосъци? Леонардо кимна.
— Искаш да кажеш, че децата са тръгнали да се бият с турците? Студентът погледна тъжно към купчината камъни, под която лежеше мъртвото момиче.
— Ама как си я представят те тази работа? — зина от изумление Долф, забравяйки за миг собствената си неволя — Та аз видях дребосъци на не повече от шест-седем годинки, това е просто не … Той не знаеше дали Леонардо го бе разбрал, но най-сетне получи някакъв отговор:
— Това е детски кръстоносен поход. Във Франция имаше нещо подобно, но не се бяха събрали толкова много деца. Чух да говорят за това…
— Не мога да го разбера — изстена Долф.
— И аз не мога. Когато чух за пръв път, не ми се вярваше. Но сега го видях с очите си. Не — каза момчето — Сигурно сънувам. Всичко това е само един лош сън. Ей сега ще се събудя и ще се зарадвам, че не е било истина. Детски кръстоносен поход … нелепо е дори човек да си го помисли. Кръстоносният поход е мъжка работа, с такива неща се занимават рицари на коне, с брони и доспехи. А не деца. Леонардо мълчеше. Той хвана магаренцето си за юздата и потегли, Долф го последва, внезапно обхванат от страх да остане сам в този непонятен свят. Двамата настигнаха едно момченце, което едва влачеше босите си, кървящи крака. Студентът го вдигна, без да каже нито дума, и го сложи върху гърба на магарето. След малко взе едно момиченце, което хълцаше на пътя, и го сложи зад момченцето. Той все още мълчеше, Долф също. Но сърцето му се изпълваше с някакво топло чувство, сякаш горещите сълзи, които потискаше, се събираха в гърдите му. Странният студент, който не се бе трогнал от смъртта на разбойника, който най-невъзмутимо бе замъкнал едно мъртво момиче край пътя и го бе погребал, същият този студент сега се грижеше за клетите деца от опашката. Долф погледна настрани към напрегнатото лице на спътника си. Но след това направо не смееше да използва очите си — стори му се, че видя друго мъртво дете, впило прекършен поглед в едно безжизнено небе.
Така двамата продължиха мълчаливо пътя си към град Шпайер, където биеха камбаните и залостваха портите.
3. БУРЯТА
Звънът на камбаните, които биеха тревога, изкара жителите на Шпайер от домовете им. Подплашени и смаяни, те се стичаха към отбранителните валове и разтревожено питаха какъв враг приближава. Но почти не получаваха отговор. Няколкото мъже, които успяха да се доберат до наблюдателниците, видяха морето от деца, разляло се по пътя към града — и разбраха всичко.
— Децата са, онези от похода към Обетованата земя — провикнаха се те към останалите — Хилядите малки крадци и плячкаджии. Въпреки това някои жени настояваха да се отворят портите и да се пусне детската войска. Ала първенците на града не разрешиха. Разясниха на съгражданите си, че почти нямало град в Немско, който да ги е пуснал.
— Те са безчет! Повечето от малчуганите са изгладнели до смърт и само да стъпят на градските улици, започват да грабят каквото им попадне. Нали са убедени, че Бог ще им прости всички грехове, щом като са тръгнали да разгромят обсадата на Ерусалим. Нима вие, спирчани, искате да бъдат плячкосани къщите и дюкяните ви. Най-добре ще сторите, ако приберете вътре собствените си чеда. По цяло Немско знаят, че детската войска на Николас е непреодолима примамка за всяко младо човешко същество. Дори потомци на рицари и благородници забягват от замъците на дедите си и се присъединяват към детския кръстоносен поход. Ала повечето бранници са сирачета, скитници, мързеливи и непокорни твари, жадни за приключения, които не се свенят да грабят почтените граждани. Нали самият им предводител, младият Николас, е бил крепостен! Плиткоумен, безкнижен овчар бил той, говорел, че му се явил Господ Бог, и ангелски гласове чувал. Да — подбиваха се първенците — само че не Господ Бог, а богатства са му се явили, и не ангелски гласове, ами звън на злато е чувал.