— Разбира се, че ще ги спра! — извика Долф.
— Какво ще направиш? Момчето нямаше и бегла представа за това. Да разкаже всичко на децата. Да, това звучеше съвсем просто, но дали щяха да му повярват? Мечтата за Белия град се беше врязла дълбоко в съзнанието им. Той се опита да размисли, но бушуващият хаос в мислите му не се уталожваше. Разкритието беше прекалено разтърсващо и той не можеше да вникне в него изведнъж. Ала нямаше време за губене, защото Анселмус беше в Генуа и уговаряше извозването на децата с пъклените си съзаклятници …
Но как може човек да уговори натоварването на хиляди деца, които очакват друго чудо? Които утре ще излязат извън себе си, тъй като обещаното чудо няма да стане и морето няма да се разтвори?
— Утре… — измърмори той — Йоханис, какво смята да прави утре Анселмус? Ще присъства ли, когато Николас се опитва да помръдне морето?
— Когато чудото не се извърши и децата се взират във водната повърхност дълбоко разочаровани и си мислят, че никога няма да отидат в Ерусалим, тогава Анселмус е решил да се появи и да каже: „Бог все пак се е погрижил да стане чудо, мили деца, той ни е изпратил кораби.“
— Точно така. И е сигурен, че децата няма да се поколебаят нито миг и ще се втурнат към корабите с радостни възгласи?
— Горе-долу…
Долф изпъшка. Върви, че спирай седем хиляди възторжени малчугани и то сам-самичък!
Но той не беше все пак сам! Йоханис можеше да му помогне. А и много повече помощници му трябваха, всичките му приятели!
— Йоханис, мога ли да разчитам на вас? Ще успеете ли да преодолеете страха си от Анселмус и да ми помогнете да спрем децата. Дори само за да си спасите душата?
— Рудолф, аз… да!
— Тогава поговорете първо с дом Тадеус. Разкажете му всичко, чувате ли, всичко! Той е добър човек, а е и умен. И дори не подозира за този пъклен заговор. Има голямо влияние върху децата, може би ще знае средство да ги спрем.
Йоханис трепереше. За свое най-голямо учудване Долф видя, че той се страхуваше повече от кроткия дом Тадеус, отколкото от неумолимия Рудолф ван Амстелвен.
— Не се двоумете, Йоханис — каза момчето и скочи.
— Нямаме време за губене. Трябва да действаме незабавно.
— Дом Тадеус ще ме прокълне — промълви мъжът, уплашен до смърт.
— Той ще ви прости с цялото си широко сърце — увери го Долф. И помъкна със себе си разкаялия се грешник.
Намериха Тадеус в единия край на стана, при Хилде и болните. Долф остави двамата мъже насаме и тръгна да търси Леонардо. Взе да се свечерява. Лагерните огньове лумнаха. Почти не ловяха риба и повечето деца си бяха „у дома“. Долф свари приятелите си да вечерят. Ядяха солена рибена чорба.
Долф награби бързо шепа варени скариди и махна с ръка на студента.
— Побързай, трябва да говоря с теб.
Момчето разказа почти на един дъх каквото бе чуло току-що от Йоханис. Леонардо слушаше мълчаливо, без да го прекъсне нито веднъж.
— Трябва да направим нещо — отчаяно заключи той.
— Как да обясним на децата, че са измамени?
Леонардо се замисли. Той беше възмутен, поразен, но не загуби самообладание.
— Какво смяташ да правиш? — спокойно попита студентът.
— Да попреча на децата да се качат на корабите.
— Това е добре.
— Но как? — плахо попита Долф.
— Много просто. Не си ли се сетил, че никой кораб не може да напусне пристанището на Генуа, ако дожът забрани?
— До… дожът ли?
— Да, херцогът на Генуа. Мъж с голяма власт, това мога да ти кажа — потвърди Леонардо — Слушай сега: ти ще останеш тук, защото утре ще става горещо и трябва да подготвиш моите нагледвачи. Аз ще отида в града и ще взема Хилде фон Марбург.
— Какво ще правиш в града? И защо Хилде?
— Рудолф, я си поразмърдай мозъка. Аз съм Леонардо да Пиза, синът на богатия търговец Фибоначи. Баща ми има партньори в Генуа. Ще взема от тях препоръчителни писма, ще издействам да вляза в двореца на дожа и ще осведомя херцога за всичко. Той няма да се развълнува от съдбата на някакви си там германски скитничета, но не би позволил християнски чеда с благородническа кръв да бъдат продавани в робство на неверниците. Затова ще взема със себе си Хилде, за да му докажа, че детската войска не е само паплач.
— Мислиш ли, че ще успееш да се добереш до херцога?