— Трябва да успея, с каквито и да е средства. А има и още един начин. Епископът на Генуа трябва незабавно да бъде информиран. Всички тези деца са християни; той не ще допусне те да бъдат продадени на езичници. Дом Тадеус знае ли вече за това?
— Заведох Йоханис при него и той ще му разкаже.
— Хубаво. Тогава най-разумно е аз да отида с Хилде при дожа, а дом Тадеус да осведоми епископа.
— Не е ли вече много късно да се ходи до града? Няма да ви пуснат.
— Мен никой не може да ме спре — спокойно заяви Леонардо. Долф взе с благодарност ръката му. — Какво щях да правя без теб, приятелю? — каза той развълнуван.
— Да, и аз това се питам — отвърна делово студентът. След това забърза с широки крачки към огъня и се наведе над Марике.
— Аз трябва да ви напусна за няколко дни, миличката ми. Грижи се добре за Рудолф. А ако не се видим вече, ще си спомняш ли от време на време за мен?
— Какво ще правиш, Леонардо? — учудено попита момичето.
— Ще ви спасявам, мило дете.
Той я целуна, бързо отвърза магаренцето си и изчезна в нощта. Марике дотърча при Долф.
— Какво се е случило? Защо си тръгва Леонардо? Не си ли отива все пак в Болоня?
— Още не, детето ми. Скоро ще се върне — утеши я Долф.
Но той съвсем не беше обхванат от такова спокойствие. Дали херцогът щеше да изслуша Леонардо? Дали дом Тадеус щеше да успее да се добере до епископа? А какво щяха да направят генуезците, когато откриеха, че на врата им са увиснали седем хиляди малки неудачници?
Долф се огледа. В лагера беше мирно и тихо. Децата ядяха, смееха се, споделяха очакванията си. На следващия ден щеше да стане голямото чудо, на следващия ден щяха да се спуснат по дъното на пресушеното море към Ерусалим. Генуезците имаше да се пулят! Какво нечувано нещо щеше да се случи!
А пред Долф стоеше задачата да се погрижи тези неща да не станат. Огромното им разочарование да не бъде използвано за пъклените планове на Анселмус…Той трябваше да ги подготви — но как?
— Ти не ядеш ли? — загрижено попита Марике. Долф взе още един залък и въздъхна.
Повече от месец беше на път — вече шест седмици и сега изведнъж успехът бе въпрос на часове! Как да подхване децата, как да им каже?
— Не можеш ли да ми обясниш какво става? — настоя Марике.
Долф я погледна, после погледна Петер, Франк, Берто, Карл, спомни си за Фрида в болничния лагер, за всички малки, храбри водачи и изведнъж намери решението!
— Да — каза той спокойно — Хайде да се посъветваме.
17. ЗАГОВОРЪТ НА БРЕГА
Леонардо бе заминал с Хилде и дом Тадеус за града. Долф изпрати Петер и Франк да свикат помощник-водачите на ударните отряди, Фрида, Мария и Марике също трябваше да имат готовност.
Не след дълго той се озова в кръг от стотина яки момчета и момичета.
— Слушайте, деца — поде — Трябва да се съберем на съвет, но това не може да стане тук, по средата на лагера. Хайде да отидем на плажа. Случило ли се е нещо? — учудено попита Берто.
— На път е да се случи и трябва да сме подготвени. Долф заведе групата при едно заливче между скалите, където не можеха да ги подслушват. Слънцето вече беше залязло, но още не бе се стъмнило напълно. Морето сякаш излъчваше светлина, докато луната се издигаше над морските борове и изтръгваше сребърни искри от водата. Любопитни като маймуни, децата насядаха около Долф и Марике и впериха във великия предводител очи, пълни с очакване.
— Както знаете, Николас се затвори в шатъра да пости и да се моли. Той се готви за чудото — започна Долф, без всъщност да е напълно наясно как да предаде посланието си на децата. Те кимаха въодушевено — Защото мисли — продължи момчето колебливо (това бе по-лошо, отколкото да те вдигнат в училище!) — че морето ще се отдръпне пред него още щом… щом изрече повелята…Отново всички кимнаха.
— Вярвате ли, че това ще стане?
— Обещаха ни — спокойно каза Франк.
— Да… зная. Но, как да кажа, има една трудност. Децата го погледнаха в Очакване.
— Ерусалим — съобщи Долф, изпотявайки се — не се намира от другата страна на тази вода. Ерусалим се намира на повече от хиляда мили на изток от нас… нататък! — Той разтвори широко ръка към вътрешността на страната.
Не разбирам — страхливо промълви Фрида.
— Ей сега ще разбереш — увери я Долф — Деца, по някаква случайност аз зная как изглежда светът. И къде са разположени държавите и градовете. Случайно го научих преди време от един мъдър старец. Чуйте: там, от другата страна, е Африка. И там живеят само неверници. — Африка ли? Децата явно бяха чували това име.
— Откъдето са лъвовете ли? — недоверчиво попита Петер.
Да, Африка, страната на негрите и дивите животни, страната на лъвовете, слоновете и пантерите… Това е страна, в която ние, християните, е по-добре да не ходим.