— Нас не ни е страх от неверниците, ние ще ги прогоним — войнствено се провикна някакво високо момче.
— Прав си, Карл, но ние трябваше да се изправим срещу турците в Обетованата земя, а не срещу мохамеданите в Тунис, на северноафриканския бряг. С тях нямаме работа. — А те не са ли същите? — попита Фрида. — Не, съвсем не. Нали знаете, че светът е страшно голям, така ли е? Трябваше да вървите седмици наред, за да дойдете в Генуа. А Генуа не е и на половината път до Ерусалим.
— Ерусалим е от другата страна на морето — упорстваше Петер.
— Не, Петер, вярно е, че за да отидеш в Ерусалим, трябва да прекосиш едно море, но не това. Зад това море е Африка. Затова и се чудех през всичките седмици на похода. Защо Николас и Анселмус ни водеха към Генуа? Не можех да си го обясня. Сега вече зная.
— Дом Анселмус и Николас ни казаха, че в Генуа морето ще се отдръпне — каза един силен нагледвач, чието име Долф не знаеше — Защото Бог им обещал. Как можеш сега да твърдиш нещо друго?
Долф си придаде важен вид. Беше дошло време на последната дума.
— Дом Анселмус ви е излъгал. Всеобщо изумление и глух ропот от възмущение.
— Защото побърза да продължи той — Анселмус не е истински духовник, дори не е монах. Той е авантюрист, разбойник, морски пират.
— Той може да чете! — извика Фрида.
— Така е, Анселмус е получил добро образование и са го готвели за свещеник. Но е тръгнал по лош път и са го изгонили от манастирското училище.
— Нима ти, Рудолф ван Амстелвен, искаш да кажеш, че Николас не е свято момче? — разнесе се заплашителен глас от задната част на кръга.
— Той е чул ангелски гласове и е видял един горящ кръст — извика друго дете.
— Да, зная, и Николас не ви е излъгал. Бил е съвсем честен. Той самият е бил измамен като всички нас.
— Бог никого не мами — провикна се Франк.
— Слушайте деца, сега ще ви разкажа как е станало това. Горящият кръст, който е видял Николас, е бил от просто дърво, Анселмус го сковал, запалил го и го размахал над един хълм. Нашето овчарче си помислило, че това е видение. Не е знаело, че го мами някакъв мошеник. Децата бяха изумени.
— А ангелските гласове — продължи Долф — също са били измама. Анселмус се е нуждаел от пастирче, което може да мине за светец. Николас е трябвало да повярва, че е избраник на Бога. Затова през нощта, когато заспал, Анселмус му наприказвал куп религиозни неща на ухото. Николас помислил, че му говорят ангели.
— Откъде знаеш всичко това? — логично попитаха няколко деца.
— Сега ще ви кажа. Още не съм свършил.
— Нищо не разбирам — обади се неочаквано Марике.
— Ти твърдиш, че Анселмус е излъгал Николас. Аз изобщо не го обичам и много ми се ще да повярвам, че е мошеник. Но защо? Не вярвам да го е направил просто така, на шега?
— И не е било шега — отвърна Долф с топъл глас. Очарователната Марике ставаше все по-умна! — Чуй сега, Анселмус всъщност е ломбардец, а както знаете на ломбардците човек вяра не може да има.
Той вътрешно се засрами заради този аргумент, който беше чиста глупост, но трябваше да накара децата да му повярват и затова се налагаше да ги избие на чувства. Битката край Олио, където загинаха над трийсет смели малчугани, беше още жива в паметта им. Той видя, че момчетата и момичетата закимаха енергично с глава.
— Подлеци са — чуха се гласове.
— Тогава слушайте добре. Анселмус имал прекрасен план. Отишъл в германските земи да събира деца за пазарите на роби в Северна Африка. Естествено, никое дете не би било толкова глупаво, та да отиде с него до пристанището на Генуа, ако предварително знае, че ще го качат на кораб и ще го откарат в Африка, където ще го продадат на неверниците. Затова Анселмус измислил тази лъжа. Ако си мислели, че вървят към Ерусалим, децата щели да го последват на драго сърце. За да придаде на измамата достоверен вид, му било нужно някое пастирче, което да си е въобразило, че е натоварено със свещена мисия. Разбирате ли сега?
Децата трябваше първо да размислят. Лека-полека започна да ги обзема силно възмущение.
Но преди да избухне гневът им, Долф вдигна ръце и заговори.
— Слушайте. Анселмус е искал да доведе децата в Генуа, защото имал тук приятели, които щели да го чакат. Шест капитани на пиратски кораби без товар. Те не могат да поберат седем-хиляди деца, дори ако бъдат натъпкани нагъсто. Но на Анселмус това му е безразлично. Той ще подбере най-силните и най-красивите и на тях ще разреши да се качат. Какво ще стане с другите, с по-малките, със слабите — това не го е грижа. Те могат да си останат на плажа, могат, ако питат него, и да измрат.