— Но ако морето пресъхне, няма да ни трябват кораби — извика Карл.
— Да, така е. Но дали ще пресъхне? Николас вярва в това. Ала Анселмус знае по-добре. Той знае, че това няма да стане и утре ще бъдете дълбоко разочароване. Защото не Бог е обещал на Николас чудото. Направили са го двама лъжемонаси, двама мошеници, които са искали да отведат в робство хиляди деца. Смятате ли, че Бог ще пресуши това море, за да отидете пеш до пазарите за роби? Защото на отвъдната страна не ви чака нищо друго. Никаква Обетована земя, тя не е там, никакъв Ерусалим със сарацини — той не е там! Само пустинен, горещ бряг и градове, пълни с араби, които ще платят богато за малките руси роби от север.
— Не сме видели никакви кораби — обади се Франк.
— Разбира се, те са в пристанището. Чуй. По пътя си давахме често дълги почивки и затова сме пристигнали в Генуа по-късно, отколкото е смятал Анселмус. Спомнете си как бързаше той постоянно. Боял се е, че капитаните няма да чакат толкова време. Аз зная намеренията му, деца. Утре, когато морето не се помръдне и не пресъхне пред нозете на Николас, Анселмус изневиделица ще дотича и ще каже: „Мили деца, Бог чу молбите на генуезците и не пресуши морето, защото без него градът е загубен. Но воден от своята добрина, той повели да стане друго чудо. Изпрати кораби, които ще ви закарат до Обетованата земя. Последвайте ме, корабите чакат.“ И какво ще направите вие тогава? Ще се развикате от радост и ще се оставите да ви натоварят и да ви отведат. Но не към Ерусалим, а към пазарите за роби на неверниците. Още не е късно, деца. Всички заедно Можем да попречим свещената детска войска да се качи на корабите в Генуа!
— Лъжеш, Рудолф ван Амстелвен — извика едно високо момче — Утре морето ще пресъхне. Николас ни обеща и той каза истината.
— Бих искал това да е вярно, момчето ми — отговори Долф — На драго сърце бих наблюдавал това чудо. Но ти се заклевам във всичко свято, че това няма да стане, тъй като Николас е бил излъган от Анселмус. За да придаде сила на думите си, той извади медальона с Дева Мария изпод пуловера си и го целуна. Този жест произведе известно впечатление.
— Но откъде знаеш всичко това, Рудолф? — ужасена попита Марике.
— И откога го знаеш? — побърза да се обади Петер.
— Мили деца, зная го само от няколко часа. Защото Анселмус не е бил сам, когато е замайвал Николас с чудеса и видения. С него е имало още един човек, неговия другар в злото.
— Дом Йоханис! — с ужас извика Франк. Точно така. Но дом Йоханис далеч не е такъв дяволски подлец като Анселмус. В началото той участвал в този цирк, а след време взел да съжалява. Когато умрял Каролус, сърцето му се свило. Днес на обяд ми разказа всичко, целия заговор. За съжаление едва днес на обяд. И аз отначало не вярвах на ушите си. Но Йоханис ми се закле, че говори истината. Той не иска този пъклен план да се изпълни. Не иска хилядите деца за които положихме толкова усилия, да бъдат отведени в робство и да попаднат в ръцете на неверниците. Затова днес ми разказа всичко със сълзи на очи. После отиде да се изповяда при дом Тадеус.
— И дом Тадеус ли е лъжец? — уплашено попита Франк.
— Не, дом Тадеус не знаеше за долния заговор нещо повече от всички нас.
— Къде са те? — изръмжа едно войнствено момиче. Да им прережа на всичките гръкляна.
— Спокойно, Мария, заминаха — каза Долф — Още щом чу за пъкления план, дом Тадеус тръгна да осведоми епископа на Генуа. Леонардо също отиде до града с Хилде фон Марбург. Те ще се опитат да влязат при херцога. А къде е Анселмус също зная. Отишъл е на пристанището да събере капитаните и търговците на роби и да им каже, че на брега стануват седем хиляди деца, които мислят, че ще ходят в Обетованата земя. Седем хиляди малки роби за неверниците! И да попита господарите капитани дали ще желаят да ги откарат на отсрещната страна, на големите пазари за роби в Тунис. Това прави Анселмус в момента. Утре по обяд ще го видим да се връща начело на цяла дружина капитани, за да ви каже да не се обезсърчавате… Защото разчита, че никой в детската войска не го знае какво крои. Не му е известно, че Йоханис се е разкаял и ни е издал всичко.
— Къде е Йоханис? — писна Фрида.
— Искаме да го чуем от неговата уста — присъедини се към нея Франк. Петер скочи.
— Къде е той?
— Доведете го, някъде из стана е — рече Долф — Но да не му сторите нищо лошо. Не забравяйте, че се опита да ви спаси, като издаде заговора навреме. Той много ви обича.
— Да, но се и погрижи да дойдем до Генуа за тоя, що духа — възрази му Петер разгневен — Стотици деца загинаха по пътя, а Йоханис мълчеше. Караше ни да вървим и все да вървим, през планини и горещи равнини. През цялото време е знаел какво ни чака в Генуа, но нищо не е казал.