Родителският разум все още бе потънал в размисли над загадката на изоставената галактика, когато получи съобщение от втория изследовател. Решаването на всички останали проблеми бе отменено за по-късно, тъй като другата галактика гъмжеше от разумни същества. Мислите им прекосяваха междузвездните разстояния във вид на безброй най-различни електронни импулси. На сондата й бяха достатъчни само няколко столетия, за да ги анализира и разчете.
Бързо установи, че се е срещнала с много странни форми на разум. Някои от тях съществуваха дори и в невъобразимо горещи светове, където даже водата бе в течно състояние. С какъв точно вид разум обаче си има работа разбра чак след хилядолетие.
Едва успя да оцелее. Като набра сетни сили, излъчи последния си рапорт в бездната. След това бе унищожена от засилващата се топлина.
Сега, половин милион години по-късно, започна разпита на нейния близнак, останал у дома, но поел целия й опит и спомени.
— Открил си разум. Така ли е?
— Да. Шестстотин тридесет и седем доказани случая. Тридесет и два вероятни случая. Следват данните.
(Приблизително три квадрилиона бита информация. Интервал от няколко години за обработването й по хиляди различни начини. Изненада и обърканост.)
— Данните вероятно са неверни. Всички тези източници на разум са свързани с високи температури.
— Така е. Фактите обаче са неопровержими. Трябва да се приемат.
(Петстотин години размисли и експериментиране. След изтичането им — ясни доказателства, че прости, обаче бавнодействуващи машини наистина биха могли да функционират при температури като на кипящата вода. Големи части от планетата увредени в резултат на експериментирането.)
— Фактите наистина са безспорни. Защо не се опита да установиш контакт?
(Никакъв отговор. Въпросът се повтаря.)
— Защото изглежда е налице една втора и още по-сериозна аномалия.
— Дай данните.
(Седем квадрилиона бита информация за над шестстотин различни култури. Сред тях: записи на аудио, видео и нервни предавания, на навигационни и контролни сигнали, на телеметрични инструменти, на електрически смущения, на медицинско оборудване и т.н. и т.н.)
Следват пет века анализ, последвани от голяма загриженост.
След дълъг интервал повторно се анализират подбрани данни. Хиляди визуални образи се изследват и сканират по всички възможни начини. Обръща се голямо внимание на образователните телевизионни програми, особено на свързаните с биологията, химията и кибернетиката. Накрая следва извод:
„Информацията е смислена, но вероятно невярна. Ако не е така, то би следвало да приемем няколко абсурдни заключения: 1. Макар и да съществуват форми на разум като нашата, изглежда са малцинство. 2. По-голямата част от разумните видове представляват частично течни създания с много кратък живот. Дори не са твърди и са изградени по напълно нерационален начин от атоми на въглерода, водорода, кислорода, фосфора и други елементи. 3. Макар и да действуват при невероятно високи температури, при тях процесът на обработване на информацията е изключително бавен. 4. Техните начини на възпроизводство са толкова сложни и разнообразни, че не успяхме да получим никаква ясна представа за тях.
И което е най-лошото: Те твърдят, че са създателите на нашата очевидно много по-висша форма на разум“.
(Внимателен повторен анализ на всички данни. Независимо проучване, извършено от изолирани подсекции на глобалния разум. Съпоставяне на резултатите. Изминават хиляда години).
„Най-вероятен извод: макар и голяма част от предадената ни информация определено да е вярна, съществуването на висш немеханически разум е фантазия. (Привидно логичното подреждане на фактите не отговаря на действителността в реално съществуващата Вселена). Тази фантазия или умствено построение е дело на нашата сонда по време на нейната мисия. Защо? За термично увреждане ли става дума? Или за частична дестабилизация на разума, причинена от продължителен период на изолация и отсъствие на обратна контролна информация?
И къде е мястото на тази конкретна форма? Необходимо ли е да започнем отново да умуваме безкрайно по въпроса за произхода? Това би могло да доведе до възникването на измамни представи за нещата. При симулираните тестове на логически системи се стига до почти еднакви резултати. Фалшивата логическа схема е следната: «Ние съществуваме. Следователно нещо — да го наречем Хикс — ни е създало». Направим ли веднъж това предположение, на хипотетичния Хикс могат да бъдат приписвани всякакви фантастични свойства.