Що се отнася до сватбата в Керак, не само Саладин проявява изискани маниери. Майката на младоженеца изпраща на обсадителите изкусно приготвени ястия, за да могат и те да вземат участие в празника.
Свидетелството на сина на Саладин за битката при Хитин е взето от Ибн ал-Атир, том 9, година 583 от егира.
Сътрудник на Нуреддин преди постъпването си на служба при Саладин, Имадеддин ал-Асфахани (1125–1201) е автор на множество исторически и литературни произведения, между които и една забележителна поетична антология. Крайно витиеватият му стил до известна степен намалява стойността на оставените от него свидетелства за преживените събития. Книгата му Завладяването на Сирия и Палестина от Саладин е публикувана от Академията за надписи и литература в Париж през 1972 г.
Според мюсюлманската вяра през една нощ Бог повел Пророка на чудодейно пътешествие от Мека до джамията ал-Акса и оттам към небесата. Станала среща с Исус и Мойсей, символизираща приемствеността на религиите.
За хората от Изтока, били те араби, арменци или гърци, брадата е признак на мъжественост. Голобрадите лица на повечето кръстоносци предизвиквали усмивки, но понякога и възмущение.
Измежду многобройните произведения, посветени на Саладин, следва да отбележим труда на С. Лейн-Пул, издаден в Лондон през 1898 г. под заглавието Саладин и падането на Ерусалимското кралство и за съжаление потънал в забвение от известно време насам. През 1964 книгата бе преиздадена в Бейрут (изд. Хаят’с).
Изглежда, че през 1219 година ал-Камел е приел Франциск Асизки, пристигнал на Изток с напразната надежда да възстанови мира. Той изслушал госта си благосклонно, поднесъл му дарове и наредил да го придружат до лагера на франджите. До колкото ни е известно, нито един арабски извор не говори за подобно събитие.
Дамаският оратор и летописец Сибт Ибн ал-Джауази (1186–1256) е написал една многотомна обща история, озаглавена Мираат аз-заман („Огледало на времето“), от която са издадени само отделни части.
За удивителната личност на императора вж Беноа-Мешен, Фридрих Хохенщауфен или анатемосаната мечта, изд. Перен, Париж, 1980 г.
За историята на монголите вж Р. Грусе, Степната империя, изд. Пайо, Париж, 1939 г. Размяната на писма между Людовик IX и Аюб е спомената от египетския летописец ал-Макризи (1364–1442).
Дипломат и магистрат, Джамаледдин Ибн Уасел (1207–1298) ни е оставил една хроника на аюбидските времена и началото на мамелюкската епоха. Доколкото ни е известно, произведението му никога не е било издавано, като изключим откъслечните цитати и преводи у Мишо и Габриели (вж цит. съч.)
След разрушаването на Аламут сектата на асасините продължава да съществува под една изключително миролюбива форма — исмаилите, привърженици на Ага Хан, за когото често се забравя, че е пряк наследник на Хасан ас-Сабах.
Разказаната тук версия за смъртта на Айбек и Шаджарат ад-Дур е взета от една средновековна народна епопея, Сират ал-Малик аз-захер Байбарс (изд. Ас-сакафия, Бейрут).
Секретар на султан Байбарс и султан Калаун, египетският летописец Ибн Абд ел-Захер (1223–1293) е имал нещастието книгата му Животът на Байбарс да бъде преработена в съкратен вариант от един неграмотен племенник, който ни е оставил осакатен и безличен текст. Няколкото оцелели фрагмента от оригиналното произведение говорят за истинския му талант на писател и историк.
Измежду цитираните от нас арабски летописци и историци Абул-Фида (1273–1331) е единственият държавник. Вярно е, че е управлявал изключително малко емирство, Хама, но това е позволило на този аюбидски емир да посвети основното си време на многобройните си произведения, между които Мухтасар тарих ал-башар („Преглед на историята на човечеството“). Последното може да се прочете в оригинал и превод на френски във вече цитирания Сборник на историците на кръстоносните походи.
След 1289 година и сложения край на западното господство над Триполи, в града и околността продължават да съществуват — дори и днес — множество имена от франкски произход: Анджул (Анжу), Дуейхи (дьо Дуе), Декиз (дьо Гиз), Даблиз (дьо Близ), Шанбур (Шамбор), Шанфур (Шамфор), Франджие (Франк)…
Преди да приключим този преглед на изворите, нека да споменем и: