Но със сигурност знаех какво щеше да направи, ако беше жив.
Каквото бе необходимо, за да го приближи до Лейни.
Сред дърветата, на светлината от челниците си, които бяхме навели надолу, за да не привличаме излишно внимание с Хънтър разтворихме лодката и пъхнахме помпата в отвора за надуване. Лодката бързо започна да приема кръглата си форма, вътре могат да се поберат двама — каза Хънтър. — Другите, които искат да се присъединят към Бунта, трябва да вървят пеша, като следват течението на реката. Така ще бъде много по-бавно, разбира се.
Лодката се надуваше все повече и повече, въздишайки шумно.
За момент останах напълно неподвижен.
Дъждът започна да вали отново, студен и чист. Беше различен от скорошната буря — по-скоро като лек душ, не като порой. Скоро щеше да спре.
Някъде високо в планините тази вода е сняг, казваше майка ми и разтваряше дланите си, за да улови капките.
Замислих се за рисунките й и как бързо изсъхваха.
— Някъде тази вода не е нищо, по-лека е от въздуха… — казах на висок глас с надеждата, че тя може да ме чуе.
Касия се обърна и ме изгледа.
Представих си как капките дъжд падат по люспите на пясъчната риба, която издялах за Вик. Всяка капка лекува отровената река, помислих си аз и протегнах напред отворените си длани. Не исках да уловя капките или да ги задържа. Те оставяха своята следа и после се изгубваха в земята. Пусках ги да си отидат.
Да си отидат. Като родителите ми и болката от това, което им се бе случило. Като болката от това, което не бях успял да направя. Като мъката по всички хора, които не бях успял да спася или да погреба. Като ревността ми заради Ксандър. Или като вината заради станалото с Вик. Като притеснението за това, което никога нямаше да бъда, и заради това кой всъщност не бях.
Трябваше да позволя всичко да си отиде.
Не знаех дали ще мога, но дори само чувството, че опитвах, беше приятно. Затова оставих тежките капки да се стичат по дланите ми. Да се отронват от пръстите ми в пръстта.
Всяка капка ми помага, мислех си аз. Наклоних главата си назад и се опитах да се отворя целият за небето над мен.
Моят баща може би бе причината всички онези хора да умрат. Но освен това им беше помогнал и животът им бе станал поне за известно време по-поносим. Беше им дал надежда. Преди мислех, че това не е от значение, но всъщност е.
Добро и лошо. Добро — в баща ми, лошото — в мен. И нямаше дъжд или огън, които да го изкарат от мен. Сам трябваше да се отърва от него.
— Съжалявам — казах на Касия. — Не биваше да те лъжа за нищо.
— Аз също съжалявам — каза тя. — Онова сортиране беше нещо ужасно и абсолютно погрешно.
Погледнахме се под дъжда.
— Това е твоята лодка — обърна се Инди към мен. — Кой ще пътува с нея?
— Взех я за теб — казах аз на Касия. — Ти трябва да избереш с кого да се пуснеш по реката.
Почувствах се по същия начин, както някога преди Тържеството на Подбора. Чаках. Питах се дали това, което бях направил, е достатъчно, за да ме избере отново.
46.
Касия
Кай — казах аз. — Не мога да сортирам хора отново.
Как можеше да ме моли за такова нещо?!
— Побързай — обади се Инди.
— Направи правилен избор последния път — каза Кай. — Моето място наистина е тук.
Вярно беше. Той принадлежеше на тези каньони и реки. И макар опитът ми да го намеря в този непознат свят да беше най-трудното нещо, което някога бях правила, сега бях по-силна именно заради това.
Затворих очи и помислих за фактите, с които разполагам.
Хънтър искаше да отиде в планините, не да се спусне по реката.
Илай беше най-малкият.
Инди можеше да гребе и да плава с лодка.
Аз обичах Кай.
Кой трябваше да тръгне?
Този път беше по-лесно, защото имаше само един вариант — една конфигурация, която ми се стори правилна.
— Време е — каза Хънтър. — Кого избра?
Погледнах към Кай, надявайки се, че ще разбере. Да, щеше да разбере. Той би постъпил по същия начин.
— Илай — отвърнах аз.
47.
Кай
Илай примигна.
— Аз? — попита той с изненада. — А Кай?
— Ти — каза Касия. — И Инди. Не аз.
Инди също вдигна глава стреснато.
— Някой трябва да помогне на Илай да слезе по реката — каза Касия. — Хънтър и Инди са единствените, които знаят нещо за реките, а Хънтър отива към планините.