— Намерихме лодка. И карта. Разчетох кода. Така разбрахме как да ви намерим.
— Как научихте за Бунта?
— От едно стихотворение. И след това от документите, които намерихме в града.
— Имаше ли някой друг с вас в Разлома?
Въпросът дойде прекалено бързо, нямах време да го обмисля. Дали беше по-добре да им кажа за Кай, или да премълча? Колебанието ми, макар и съвсем кратко, ме издаде и трябваше да отговоря честно, защото се готвех да излъжа за нещо друго.
— Друго момче — казах аз. — Също е било в селата. Не можехме да се поберем всички в лодката, затова то тръгна пеша.
— Името му?
— Кай.
— Как се казва спътничката ти, момичето, което е тук сега?
— Инди.
— Целите им имена?
— Не ги знам.
Беше вярно за Инди и наполовина вярно за Кай. Какво ли е било цялото му име, когато беше живял тук?
— Намерихте ли някакви следи, които да обяснят къде са отишли хората от каньона?
— Не.
— Защо решихте да се присъедините към Бунта?
— След всичко, което видях, вече не вярвам в системата на Обществото.
— Това е достатъчно засега — каза мъжът любезно и изключи минипорта. — Ще проверим данните ти в регистрите на Обществото и ще решим къде да те пратим.
— Имате достъп до данните на Обществото? — попитах изненадано аз. — Тук?
Той се усмихна.
— Да. Установили сме, че макар тълкуванията ни да са различни, самите данни често съвпадат и могат да са ни полезни. Моля, изчакай тук.
В малката циментова стая с голи стени се замислих отново за Галерията. Приличаше толкова много на дело на Обществото — с тунелите си, с организацията, с прикритите врати. Дори пукнатината в обвивката й, тайният проход, който Хънтър знаеше, бе като пукнатините в системата на Обществото. Спомних си и други неща. Прахта в ъглите на Галерията. Изгорялата синя лампичка на пода, която не беше сменена. Дали Обществото бе претоварено от всичко, което се опитваше да контролира и удържи?
Представих си една ръка, която се оттегля, прекъсващата се връзка и бунтовниците, които идват на нейно място. В крайна сметка Обществото бе решило, че не струвам. Моята Служителка бе преценила, че съм интересен експеримент; беше ми позволила да не гълтам червената таблетка, за да види какво ще направя след това. Бях сбъркала нейния личен интерес с интереса на Обществото — мислех, че според тях може би съм специална, а всъщност не съм била нищо повече от един отличен сортировач на данни, любопитен обект за изследване, който обаче може да бъде изоставен по всяко време, защото в крайна сметка ще постъпи точно така, както е било предвидено. Какво ли щеше да бъде мнението на Бунта за мен? Дали щяха да преценят данните ми по различен начин? Трябваше. Те разполагаха с повече информация. Знаеха за спускането ми в Разлома и за плаването ми по реката. Бях поела толкова много рискове. Бях се променила. Чувствах го, знаех го. Вратата се отвори.
— Касия — каза мъжът. — Анализирахме информацията ти.
— Да?
Къде ще ме пратят?
— Решихме, че ще служиш най-добре на Бунта внедрена отново в Обществото.
53.
Кай
— Моля, кажи пълното си име.
Кое трябваше да използвам?
— Кай Маркъм.
— Социален статус?
— Отклонение.
— Как научи за Бунта?
— Баща ми беше член на организацията преди много години.
— Как ни откри?
— С карта, която намерих в Разлома.
Надявах се, че отговорите, които давам, ще съвпаднат с нейните. Както винаги, нямахме достатъчно време, но се доверявах на инстинктите си, а вярвах и на нейните.
— Освен теб и двете момичета, които дойдоха по-рано с лодката, имаше ли и някой друг?
— Не — казах аз. Това беше лесен отговор. Знаех, че Касия никога няма да предаде Илай и Хънтър, независимо колко силно иска да вярва в искреността на хората от Бунта.
Мъжът се облегна назад. Гласът му беше напълно безизразен.
— Сега… — каза той. — Кай Маркъм, разкажи ни повече защо дойде да се присъединиш към нас.
След като свърших да говоря, мъжът ми благодари и ме остави сам за малко. Когато се върна, застана на прага на вратата.
— Кай Маркъм.
— Да.
— Поздравления — каза той. — Разпределен си да работиш като пилот на въздушен кораб и ще бъдеш изпратен в провинция Камас, за да се обучиш. Ще бъдеш от голяма полза на Бунта.
— Благодаря ви — казах аз.