— Ще тръгнеш късно тази вечер — продължи той и отвори вратата. — Яж и легни да поспиш в главното помещение при другите.
Посочи ми една от по-големите палатки.
— Използваме този лагер, за да събираме бегълци като теб. Всъщност едно от момичетата, с които дойде, трябва още да е тук.
Благодарих му отново и се запътих към палатката максимално бързо. Когато дръпнах платнището, тя беше първият човек, когото видях.
Инди.
Не се изненадах — мислех си, че нещо такова може да се случи, но въпреки това се разочаровах и сърцето ми за миг спря. Надявах се, че тук ще видя Касия. Сега. Ще я видя отново.
Инди седеше сама. Когато ме видя, се отмести на пейката, така че да има място и за мен. Минах покрай другите, които ядяха и си говореха за назначенията си. Имаше няколко момичета, но повечето бяха момчета. Всички бяха млади и облечени в черни униформи. В противоположната страна на палатката видях маси с храна, но исках първо да говоря с Инди. Седнах до нея и й зададох най-важния въпрос.
— Къде е Касия?
— Изпратиха я обратно в Обществото — каза Инди. — В Централ. Където отива и Ксандър.
Забоде парче месо с вилицата си.
— Касия все още не знае тайната му, нали?
— Скоро ще разбере. Той ще й каже.
— Знам — съгласи се тя.
— Как я върнаха?
— С въздушен кораб. Изпратиха я в трудов лагер, където някой от Бунта може да внедрява хора обратно в Обществото. Оттам ги качват на влака за дълги разстояния. Сигурно вече е на път за Централ.
Инди се наклони напред.
— Тя ще се оправи. Хората от Бунта провериха данните й — Обществото още не беше отменило статута й.
Кимнах и се облегнах назад. Касия сигурно беше разочарована. Знаех, че се надяваше да остане в Бунта.
— Как беше пътуването по сушата? — попита Инди.
— Дълго — отвърнах аз. — Как беше реката?
— Отровена — каза тя.
Засмях се облекчен, защото вече имах потвърждение, че Касия е добре, от някого, на когото — независимо от всичко — вярвах.
— Успяхме — казах аз. — Никой от нас не умря.
— С Касия паднахме в реката — каза Инди, — но изглежда не сме се заразили.
— Благодарение на дъжда — отбелязах аз.
— И на моята отлична работа като водач. Като лоцман — добави Инди.
— Те ще те забележат, Инди — уверих я аз. — Ще станеш важна за тях, внимавай.
Тя кимна.
— Все още си мисля, че ще избягаш — казах аз.
— Може и да те изненадам.
— Правила си го преди. Каква е следващата ти задача?
— Не са ми казали още, но тръгваме тази вечер. А ти знаеш ли своята? Къде отиваш?
— Камас.
Ако така или иначе трябваше да отида на място, далече от Касия, щях да избера Камас. Домът на Вик. Може би щях да успея да разбера какво е станало с Лейни.
— Очевидно данните ми показват, че и аз ще стана добър водач.
Очите на Инди се разшириха от изненада.
— На въздушен кораб, пилот — уточних аз. — Нищо по-особено.
Тя ме изгледа продължително.
— Ами добре… — каза най-накрая и ми се стори, че долових подигравателна нотка в гласа й. — Всеки може да лети на въздушен кораб. Насочваш го в правилната посока и натискаш копчето. Не е като да плаваш по река. Дори и някой съвсем малък като Илай може да го… — млъкна и игривостта й изчезна. Пусна вилицата си на масата.
— И на мен ми липсва — казах тихо аз. Поставих ръката си върху нейната и я задържах за момент.
— Не им казах за него — прошепна тя. — Нито за Хънтър.
— Нито пък аз.
Надигнах се. Бях гладен, но трябваше да направя още нещо.
— Знаеш ли кога ще тръгнете тази нощ? — попитах.
Инди поклати глава.
— Ще се опитам да дойда навреме, за да се сбогуваме — казах аз.
— Касия не искаше да тръгва, без да се види с теб — каза тя. — Знаеш го, нали?
Кимнах.
— Помоли ме да ти кажа, че е сигурна, че скоро ще се видите отново. И че те обича.
— Благодаря ти — казах аз.
Продължавах да чакам кога Обществото ще прелети ниско над езерото и ще хвърли своя мрак, но още не се бяха появили. Макар да знаех, че Касия не бе искала точно това, все пак се радвах, че е далече от опасностите на Бунта.
За да станеш част от този свят, трябва да демонстрираш желание за работа, отдаденост на каузата. Другите излязоха да товарят кораби и да опаковат палатки. Вече не бе необходимо да свеждам очи надолу. Кимах на хората, с които се разминавах.