Хънтър го взе и го прочете на глас.
И после млъкна.
— Прилича на това, което ни се случи, когато бяхме в селото — каза Илай. — Хората там умираха така. Падаха като звезди.
Кай хвана главата си с двете си ръце.
Хънтър продължи да чете.
— Някои от нас вярват, че един ден ще имаме друг живот — каза той. — Катрин вярваше, Сара също…
— Но ти не вярваш — каза Инди.
— Не. Ала никога не казах на Сара. Как можех да й отнема тази вяра? Тя беше всичко за мен.
Преглътна тежко.
— Държах я в ръцете си всяка нощ, докато заспиваше, през целия й живот.
По бузите му се стекоха сълзи, както бе станало по-рано в пещерата. И също както тогава, и сега той ги пренебрегна.
— Отмествах се съвсем леко, малко по малко. Вдигах бавно ръката си. Отдръпвах лицето си от нежното й вратленце, сдържах дъха си, за да не издишам и да не разбъркам къдриците й. Трябваше да го правя постепенно, за да не усети, че ме няма. Понякога я наблюдавах цяла нощ… В Галерията исках да строша всички стъкленици и после да остана там, просто така, докато умра в мрака. Но не можах да го направя.
Погледна надолу към листа в ръцете си и отново прочете думите, които бе изписал върху гроба й.
— А после вятърът през юни ме стисна в шепата си и ме остави без душа — каза той почти като песен, с тъжен и тих глас. Изправи се и прибра листа в раницата си. — Ще видя дали дъждът е спрял — прошепна и се измъкна навън.
Когато Хънтър се върна в пещерата, всички, освен мен и Кай бяха заспали. Чувах как Кай диша тежко, легнал от другата страна на Илай. Беше се свил на кълбо съвсем близо до мен и можех лесно да се протегна и да го докосна, но не го направих. Беше толкова странно да пътуваме заедно, а помежду ни да има толкова голямо разстояние. Не можех да забравя какво бе направил. Не можех да забравя и какво бях направила аз самата. Защо го бях разпределила онзи ден в Хранителния център? Защо бях предопределила живота му?
Чух как Хънтър се настани край входа на пещерата и ми се прииска да не му бях давала стихотворението. Не очаквах, че ще му причиня толкова болка.
Ако загинех в Разлома и някой трябваше да издълбае или да изпише епитафия на моя надгробен камък, не бях сигурна какво точно искам да пише там.
Какво ли би избрал дядо за своя епитафия?
Не си отивай кротко или дано тогаз да срещна моя Лоцман?
Дядо, който ме познаваше по-добре от всеки друг човек, се бе превърнал в истинска загадка за мен.
Кай също.
Спомних си внезапно за онази вечер в киносалона, когато бе изпитвал толкова силна болка, а никой от нас не подозираше и всички се бяхме смели, докато той плачеше.
Затворих очи. Обичах Кай. Но не го разбирах.
Той не ме пускаше в себе си, не ми позволяваше да стигна до него. Аз също бях допускала грешки, но вече бях уморена да го преследвам из каньоните и в равнините, да протягам ръката си, за да го докосна, а той да я поема понякога, друг път да я отхвърля. Може би това беше истинската причина да е Отклонение. Може би дори Обществото не можеше да предвиди какво ще направи той.
Кой беше вкарал Кай в списъците на Подбора? Служителката ми се престори, че знае, но ме излъга. Бях решила, че това няма вече никакво значение — аз бях избрала да го обичам, аз избрах да го намеря, но въпросът продължаваше да ме тормози.
Кой би могъл да бъде? Замислих се за Патрик. За Айда. И тогава внезапно ми хрумна най-шокиращата, най-невероятната мисъл. Можеше ли да е самият Кай?
Не знаех как би могъл да го направи, но също така не знаех и как Ксандър бе успял да пъхне листчетата под сините таблетки в запечатаните опаковки. Любовта променя вероятните неща и прави най-невъзможните възможни. Опитах се да си спомня какво беше казал Кай, когато бяхме още в Квартала и обсъждахме Подбора и грешката в информацията на микрокартата ми. Не каза ли, че няма никакво значение кой го е направил, стига аз да го обичам наистина?
Така и не бях научила цялата му история.
Вероятно можем да се чувстваме сигурни и в безопасност само ако знаем отделни частици от историите на хората, които обичаме. Може би цялата, пълната версия ще бъде прекалено трудна за понасяне, независимо дали е историята на Обществото, на Бунта или на един човек.