Моли седна на леглото до дъщеря си и я прегърна. И нейното лице бе мокро.
- Какво ти каза, скъпа?
- Първо нещо, което не разбрах, а после се усмихна и добави: „Най-хубавото тепърва предстои“. Това какво означава, мамо? Най-хубавото тепърва предстои.
- Не знам, слънчице, но вярвам на Исус.
- Извинявай, Линдзи - прекъсна разговора им Маги, - но трябва да се върна в интензивното отделение. Моли, време е да си вземем довиждане.
Кларънс седна до Линдзи и започна да я разпитва за книгата, която четеше, докато Моли и Маги се отдалечиха в единия ъгъл. Моли се опита на няколко пъти да каже нещо, но думите все засядаха някъде по пътя от сърцето до устните й.
- Маги, просто й кажи, че съм щастлив, че бях способен да направя това - каза Тони. - И задето ги срещнах.
Моли кимна.
- Тони? - най-сетне прошепна тя. - Ти Исус ли си?
- Ха-ха! - засмя се той на висок глас, а Маги се усмихна широко. - Кажи на Моли, че не съм Исус, но съм близък с него.
Последното накара Моли да се усмихне, но тя отново се наведе към Маги и каза:
- Тони, мисля, че приличаш на Него повече, отколкото подозираш. Не знам дали някога ще съм способна да ти се отблагодари.
- Тони казва довиждане, Моли. А също и че можеш да му се отблагодариш, като държиш под око Джейк, съгласна ли си?
- Да, съгласна съм - усмихна се Моли широко, макар и през сълзи. - Обичам те, Тони.
- Аз… аз… също те обичам, Моли. - Толкова прости думи, а му беше така трудно да ги изрече, макар да бяха самата истина. - Маги, изведи ме оттук, моля те, преди да припадна.
Няколко минути по-късно Маги и Кларънс се върнаха в чакалнята пред интензивното отделение на неврологията. Двамата останаха с Каби, докато всеки от останалите, когато бе готов, отиваше в стаята на Тони, за да се сбогува с него.
Докато Анджела чакаше да дойде нейният ред, Маги седна до нея и й подаде писмото от баща й. В продължение на двайсет минути младата жена чете, обляна в сълзи, написаните от Тони до нея редове. Накрая и тя влезе в стая №17 на отделението за интензивни грижи. Избра да го направи сама и се върна със зачервени очи и изнемощяла.
- Добре ли си? - попита я Маги и я прегърна.
- Сега съм подобре. Казах му колко му бях разгневена. Когато влязох при него, Маги, все още чувствах такъв гняв, че бях готова да изпотроша всичко в стаята, но му казах.
- Сигурна съм, че си го е заслужил, Анджела. Но причината не е била в теб, болката го е принудила да се държи така.
- Да, това е написал и в писмото си, че вината не е у мен, а у него.
- Е, радвам се, че си се решила да му кажеш за своя гняв. Това винаги има целебен ефект.
- И аз се радвам. Радвам се също, че успях да му кажа, че го обичам и че ми липсва. - Тя отстъпи назад и погледна Маги в очите. - Благодаря ти, Маги.
- За какво, скъпа?
- Не знам точно. - Анджела се усмихна уморено. - Просто ми се прииска да ти благодаря.
- Ами пак заповядай тогава. Ще предам на когото трябва твоята благодарност.
Анджела се усмихна, без да е сигурна какво имаше Маги предвид с последните си думи, след което седна при майка си и облегна глава на рамото й.
След това в чакалнята се върна Джейк, и той с много изтощен вид, но с блеснали очи.
- Сигурен ли си, че не искаш да поговориш с него? -попита тихо Маги.
- Не мога - отвърна Тони примирено.
- Че защо?
- Защото съм страхливец, ето защо! Макар да се промених коренно, страхът не ме напусна.
Тя кимна едва забележимо, колкото той да знае, че го е разбрала, и седна до Кларънс, който я прегърна и прошепна:
- Благодаря ти, Тони, за всичко. Знай, че каквото имаше в онази торба за смет, вече е нарязано на лентички в шредера.
- Кажи му, че съм му благодарен за това, Маги. И моля те, кажи му още, че го смятам за изключително добър човек. Ще поздравя майка му, стига да открия начин да се срещна с нея.
- Ще му предам.
Дойде моментът и Маги да влезе за последен път в стаята на Тони.
- Искам да сме наясно, приключихме с котките, нали така! - попита тя.
- Слава богу, приключихме с котките - отвърна Тони. - Завещанието, което оставихме в сейфа, разпределя всичко между Джейк, Лори и Анджела. Една вечер бях пиян и слушах песента на Боб Дилън, която наскоро изпя и онази певица… сещаш ли се?
- Адел, песента се казва „За да почувстваш любовта ми“16.
- Да точно тази. Е, слушайки я, се почувствах много зле и пренаписах всичко. На следващата сутрин, въпреки махмурлука, същото чувство все още бе у мен достатъчно силно, за да ме накара да отида при нотариуса и да заверя завещанието. После обаче, както се беше случвало многократно преди това, промених решението си и…
Маги и Тони се умълчаха. Бяха сами сред тишината, чуваха се единствено звуците на животоподдържащата медицинска апаратура.