- Успяхте ли да проверите жизнените показатели?
- Кръвното му налягане е 260 на 140. Пулс - 56 удара в минута. Честота на дихателните движения - 12 в минута, но неравномерни. Дясната зеница е разширена, а дясното ухо кърви.
- Изглежда, травмите по главата са сериозни.
- Да, и аз съм на същото мнение.
- В такъв случай да го поставим на носилката.
Те внимателно претърколиха Тони на твърдата ръчна носилка и пожарникарите се заеха да закопчават каишите, докато парамедиците му направиха интравенозно вливане.
- Реакции все още липсват, а дишането му е накъсано
отбеляза парамедикът от пожарникарския екип. - Как
мислите, дали не е добре да бъде интубиран?
- Добра идея, но нека направим това в линейката.
- Статусът на университетската болница е зелен - извика шофьорът.
Вдигнаха Тони заедно с носилката на количка с колелца 11 бързо го качиха в линейката, а през това време шофьорът се обади по радиостанцията в центъра.
Жизнените показатели на Тони отбелязаха рязък спад и гой изпадна в състояние на асистолия, вид сърдечен арест. Пързите действия на парамедиците, които му инжектираха енинефрин, възстановиха сърдечната му дейност.
- Университет, говори Медик 333. Тръгваме към вашето да ведение, код 3, с мъж на около четирийсетгодишна възраст, намерен в безсъзнание в подземен гараж. Има видими гравми по главата. Оценка по Скалата за кома на Глазгоу-Лиеж3 - 5, гръбнакът е обездвижен. Изпадна в краткотрайна асистолия, но пулсът му се възстанови след инжектира-не на 1 милиграм епинефрин. При последното измерване кръвното налягане беше 80 на 60, сърдечната честота е 72 удара, в момента го обдишваме с 12 дихателни движения в минута и го подготвяме за интубиране. Очаквано време за пристигане до вас - пет минути. Имате ли някакви въпроси?
- Нямаме въпроси. Направете вливка с 500 кубически сантиметра манитол.
- Прието.
- Диспечер, Медик 333 транспортира пострадалия заедно с двама придружаващи пожарникари.
Линейката напусна паркинга с пусната сирена. За по-малко от пет минути тя изкачи виещия се път до Орегонския университет за здраве и наука (ОУЗН), чиято болница беше кацнала като гаргойл на върха на извисяващия се над града хълм. Когато вкараха Тони с количката в отделението за реанимация, откъдето постъпващите пациенти с травми впоследствие биваха разпределяни по другите отделения, около него се засуетиха лекари и сестри в наглед хаотичен, но всъщност синхронизиран танц, в който всеки изпълняваше своята роля и разчиташе на съдействието на другите. Двамата пожарникари и парамедиците, които първи се бяха погрижили за пострадалия, бяха обсипани с бързи въпроси, докато приемащият лекар реши, че е събрал достатъчно информация, и бяха осзободени, за да се съвземат от прилива на адреналин, който обикновено съпътстваше всяка тяхна акция.
Първоначалната компютърна томография на главата и последвалата компютърно-томографска ангиография4 разкриха субарахноидален кръвоизлив5, както и наличие на тумор в челния дял на мозъчната кора. Няколко часа по-късно Тони бе приет в сектора за интензивни грижи на неврологичното отделение, стая №17. С прикрепени към него тръби и жици на медицински уреди, които осигуряваха притока на жизненоважни течности и кислород, той нямаше как да знае, че се е превърнал в център на напрегнато внимание.
*
Тони усети как се понася нагоре, сякаш настойчиво при-1 еглян от деликатно, но стабилно и силно гравитационно поле. Чувстваше се сякаш обгърнат от майчина любов, затова и не опита да се противи на притеглянето. Смътко си спомняше, че бе полагал някакво усилие, което го бе изтощило, но това усещане постепенно избледняваше.
Докато се издигаше, му хрумна, че може би умира, и това предположение бързо се загнезди в съзнанието му. Опита да мобилизира силите си, за да не позволи да бъде погълнат от… какво? От небитието? А може би вече се сливаше с безличния всеобщ дух?
Не беше възможно. Още преди много време беше достигнал до убеждението, че смъртта е просто край, прекратяване на съзнанието, безкомпромисно връщане в пръстта.
Тази философия така добре оправдаваше себичността му. Щом всичко свършваше със смъртта, не беше ли основателно да се грижи на първо място за себе си, да контролира ведно със собствения си живот и този на другите, за да си осигури облаги и предимства? Що се отнасяше до обществения живот, не съществуваше абсолютна истина, общовалиден принцип, а само социални порядки и основан ин вина конформизъм - смъртта според него обезсмисляше всичко друго. А животът като цяло беше страстно еволюционно издихание, белязано от безсмислието, временно оцеляване на най-интелигентния и най-коварния. След хиляда години, дори в случай че човешката раса оцелееше, никой нямаше да знае, че той въобще се бе раждал, нито пък да го е грижа как бе изживял живота си.