Той прибра лулата в същия джоб на сакото си с кладата ■Вдолу, все още горяща. Към външната страна на джоба бе Пришито парче друг плат, може.би от панталон. Без съмнение тлеещият тютюн бе проторил дупка в него.
[. • - Вие ме познавате? - попита Тони, опитвайки се да Открие непознатия в паметта си, но без успех.
- Ние всички ви познаваме, господин Спенсър. Но моля да извините лошите ми обноски. Наистина имам пропуски н шва отношение. Наричайте ме Джак. За мен е чест най-■тне да се срещна с вас, лице в лице, имам предвид.
Мъжът протегна ръка и Тони машинално я пое.
• ■ Тони… Но ти вече знаеш това. Но откъде всъщност ме Познаваш, Джак? Срещали ли сме се преди?
I * Не съвсем. Майка ти ни запозна преди много време, ■е с чудно, че не си ме спомняш. Винаги съм бил наясно, ч§ ис съм от най-впечатляващите личности. Но както и да е, известен факт е, че въздействията по време на детството Имат удивително трайни последици върху формирането на Човешката личност - за добро или зло остават за цял живот.
■» Но откъде… - заекна Тони, крайно озадачен.
- Както споменах преди малко, всички те познаваме. Но t)uзнанието по принцип е доста разслоено. Човек дори родствената си душа не може да опознае, докато всички завеси не бъдат повдигнати, докато не излезе от скривалището си на светло и позволи да бъде опознат…
- Моля? - прекъсна го Тони, чувствайки у него да се надига раздразнение. - В това, което каза току-що, не откривам никакъв смисъл и да ти кажа честно, звучи ми напълно неуместно в дадената ситуация. Аз нямам никаква представа къде се намирам и дори в кое време, а ти никак не ми помагаш!
- Прав си - кимна Джак, като че ли това можеше да успокои събеседника му.
Тони обхвана глава с ръце и се опита да мисли трезво, потискайки, доколкото бе способен, нарастващото раздразнение. Известно време двамата останаха мълчаливи, вгледани назад към пътя.
- Антъни, ти действително ме познаваш, не добре и не истински, но по същество. Затова и ме покани. - Гласът на Джак бе уверен и овладян и Тони се съсредоточи върху съдържанието на онова, което говореше. - Аз ти повлиях, когато беше младеж. Напътствието ми, да го наречем така, несъмнено е избледняло, но корените му са останали у теб.
- Поканил съм те? Не си спомням да съм канил когото и да било на каквото и да било! Освен това никак не ми изглеждаш познат! Не зная кой си! Не познавам никакъв Джак от Ирландия.
- Поканата ти бе отправена преди много години и вероятно се е запазила в паметта ти като смътно чувство или копнеж. - Гласът на Джак продължаваше да е спокоен. - Ако се бях сетил, щях да донеса една книга, за да помиришеш страниците й. Това със сигурност щеше да помогне, но за жалост не се сетих. В действителност досега не сме се срещали, не и лично. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че починах няколко години преди твоето раждане?
- О, нещата определено се изясняват! - избухна Тони и рязко се изправи. Краката му още бяха несигурни, но гневът
му помогна да измине няколко крачки по пътя в посоката, 01 където бе дошъл. После той се спря и се обърна. - Действително ли току-що каза, че си починал няколко години Преди моето раждане, или ми се е причуло?
I - Действително го казах. Умрях в същия ден, в който бе убит Кенеди и почина Хъксли. Какво трио само се изправи пред „перлените порти*“… - Той направи с пръсти знак, Който означаваше, че последното е в кавички. - Трябваше да видиш изражението на Олдъс. Озова се наистина в прекрасен нов свят**.
[ - Но кажи ми, Джак от Ирландия, който твърди, че ме Познава… - Тони отново се приближи до събеседника си. !ипът му беше овладян, въпреки че гневът и страхът вече променяха очертанията на вътрешните му граници. - Къде, По дяволите, се намирам?
Джак се изправи и доближи Тони, лицето му се спря на около педя от неговото. Известно време остана така, с гла-|В, леко наклонена встрани, сякаш се вслушваше в някакъв ■ I ‘Vi разговор. После заговори, наблягайки на важните думи:
■ Като спомена за дяволи, в известен смисъл ад е иод-Подищо определение за това място, но също така подходящи би била и думата дом.
Тони отстъпи крачка назад, опитвайки се да осмисли роследните думи на Джак.
[ • Да не би да искаш да кажеш, че това е адът, че аз съм в ида?
■ Не точно. Не и в ада, който ти си представяш. Сигурен Р’ьм, че Данте не се спотайва някъде наоколо.
[ - Данте?
I - Данте, с неговия ад, дяволи с триножници и прочие, браното момче все още се извинява за тОва, което е натво-
|ПП1.
+ Гака в някои християнски секти биват наричани райските двери. - Б.
W
Игра на думи с може би най-известната творба на Олдъс Хъксли, анти-f минния роман „Прекрасен нов свят“. - Б. гтр.