- Каза „не точно“. Какво точно имаш предвид с „не точно“?
- Тони, как по-конкретно си представяш ада? - попита Джак със спокоен и отмерен глас.
Сега Тони направи пауза. Разговорът не се развиваше според очакванията му, но той набързо реши да угоди на събеседника си. Все пак той можеше да разполага с информация, която впоследствие да се окаже ценна или най-мал-кото полезна.
- Ъъъ, не знам… точно. - Никой не му бе задавал този въпрос така директно. Представата за ада си оставаше за него единствено предположение. Затова Тони отвърна по-скоро с въпрос, отколкото с твърдение: - Място за вечни мъчения, където се разнася скърцане на зъби… такива неща? - Джак не каза нищо, изчакваше Тони да продължи. - Ъъъ, място, където Бог наказва онези, които са го разгневили, защото са грешници - уточни Тони. - Където лошите биват отделени от Бог, докато добрите отиват в рая?
- И ги вярваш в това? - попита Джак, накланяйки глава на една страна.
- Не - отвърна Тони твърдо. - Мисля, че когато човек умира, той просто умира. Става храна за червеите, пръст, която се връща при пръстта, и нищо повече. Мъртъв е и толкова.
Джак се усмихна широко.
- Охо, говориш с убедеността на човек, който никога не е умирал. Ако позволиш, бих ти задал и друг въпрос.
Тони кимна едва забележимо, но това беше достатъчно на Джак, за да продължи:
- Твоята увереност, че когато човек умре, просто умира, че със смъртта приключва всичко, прави ли от това твърдение истина?
- Разбира се. Това за мен е съвсем реално - отвърна рязко Тони.
- Не попитах дали е реално за теб, попитах дали е истина.
Тони сведе поглед и се замисли.
• - Не разбирам. Каква е разликата? Щом нещо е реално, Не означава ли това, че е истина?
- О, ни най-малко, Тони! И за да усложня всичко още повече, ще кажа, че нещо може да е реално, но в действителност въобще да не съществува, докато истината си остава винаги независима от това кое е реално и кое само се ■Ьзприема като такова.
Гони обърна длани, сви рамене и поклати глава неразби-р.пцо.
I - Съжалявам, изглежда, надценяваш възможностите на ума ми. Не схващам…
■ О, повярвай ми, разбираш подобре, отколкото подо-§Ираш. Не се шегувам. Нека ти дам няколко примера, кои-То ще внесат яснота.
I - Имам ли избор? - съгласи се Тони, все още обзет от ШДоумение, но вече заинтригуван, а не раздразнен. В думи-T# на Джак имаше скрит комплимент, който не можеше да £изтълкува, но все пак долавяше.
Джак се усмихна.
- Избор? Хм, добър въпрос, но него ще обсъдим друг (Ти . Това, което искам да кажа, е, че има хора, които вярват, че не е имало Холокост, че човек не е стъпвал на Луната, Че Земята е плоска, че нощем под леглата им се спотайват чудовища… За тях всичко това е реално, но не е истина. Ще >н дам и друг пример, който е по-близък до теб. Твоята Дори вярваше…
Но какво общо има моята съпруга с всичко това? -ре .и ира моментално Тони с известна отбранителност. -Предполагам, че и нея познаваш, в такъв’случай ще разбе-р* in, че не бих желал да разговарям с нея.
Джак вдигна ръце все едно се предава.
■* Гони, успокой се, това е просто пример, не укор към fefi, Може ли да продължа?
Чини скръсти ръце на гърдите си и кимна.
- Да, съжалявам. Както виждаш, това не ми е любима тема на разговор.
- Разбирам те - отвърна Джак. - И това ще обсъдим друг път. Сега ми отговори на друг въпрос: вярваше ли Лори в определен момент, че любовта ти към нея е реална?
Въпросът беше дързък и абсурдно личен в дадените обстоятелства, затова Тони не отговори веднага.
- Да - призна накрая той. - Мисля, че имаше период, когато тя вярваше, че любовта ми към нея е реална.
- Значи смяташ, че твоята любов е била реална за нея?
- Ако тя е вярвала, че е реална, тогава, да, била е реална.
- В такъв случай следващият ми въпрос към теб е била ли е любовта ти към нея реална за самия теб? Наистина ли я обичаше, Тони?
В същия миг Тони почувства как в него се задейства вътрешна защита, знак за която бе дискомфортът, предизвикан от думите, които бе възприел като обвинение. Обикновено в подобен момент той сменяше темата или правеше някой остроумен или саркастичен коментар, за да отклони чуждото внимание от емоциите си и да пренасочи потока на разговора към по-леки и странични неща. Но при този разговор Тони нямаше защо да се пази. Никога повече нямаше да срещне този мъж, а и определено вече бе силно заинтригуван. Отдавна, отбеляза той мислено, не бе водил разговор, който бе ставал толкова дълбок за толкова кратко време. При това самият той го бе позволил. В сънищата си човек наистина можеше да се почувства в безопасност.
- Ако трябва да съм честен… - Той направи пауза. - Ако трябва да съм честен, не мисля, че знаех как да я обичам… и въобще как да обичам някого.