- Благодаря ти за това признание, Тони. Сигурен съм, че преценката ти е точна. Но работата е в това, че Лори е повярвала в любовта ти и тази любов, макар несъществуваща, е станала за нея толкова реална, че да започне да гради живота си около нея… два пъти.
- Не беше нужно да ми го напомняш - промърмори Тони и отново отклони поглед встрани.
I - Само отбелязвам, синко, не те съдя. Но да преминем кьм втория пример, какво ще кажеш? - Той изчака Тони, който като че ли още асимилираше последните му думи, а После продължи: - Да предположим, за нуждите на яснотата, че съществува Бог, същество, което…
[ - Не вярвам в подобни неща - прекъсна го Тони.
- Не се опитвам да те убедя в нищо, Тони - успокои го Джак. - Не ми е и работа. Не забравяй, че съм мъртъв, а ти ■ и… объркан. Просто искам да изясня разликата между на гегориите на реалното и истинското. Именно това обсъждахме, ако си спомняш. - Той се усмихна и Тони спонтанно му отвърна с усмивка. Имаше някаква дълбока, обезоръжаваща доброта в този мъж. - И така, нека предположим, че Този Бог е добър през цялото време, а също така никога не лъже, не заблуждава и винаги говори истината. Да кажем, Че един ден този Бог се явява пред теб, Антъни Спенсър, и iii казва следното: „Тони, нищо не е способно да те лиши от Моята любов, нито смъртта, нито животът, нито небесен пратеник, нито земен владетел, нито днешно събитие, нито v I решно събитие, нито висша сила, нито низша сила. Нищо В сътворения от Мен космос, нищо не притежава мощта да Те лиши от Моята любов“. И ти слушаш какво ти говори Бог, но не вярваш. Твоето неверие става реалност за теб. Така ти сам създаваш за себе си свят, в който ти не вярваш в словото на Бог и в Неговата любов, или дори в самия Бог на го крайъгълен камък в основата на зданието на твоя живот. Ето един въп-рос от множеството други, които пораж-
1,1 тази предполагаема ситуация: твоята неспособност да
Повярваш в словото на този Бог прави ли това слово неистина?
- Да - отговори Тони прибързано, но след като размисли, промени мнението си: - Всъщност, не. Почакай, нека помисля още малко.
Джак изчака Тони да изясни мисълта си.
- Добре, ако това, което приехме за този Бог, е вярно… и реално, тогава предполагам моята вяра или неверие не биха променили нищо. Мисля, че започвам да разбирам какво имаш предвид.
- Нима? - предизвика го Джак. - Тогава нека те попитам друго: в случай че избереш да не вярваш в словото на Бог, какво би изпитал във връзка с този Бог?
- Ами, бих изпитал… - На Тони му беше трудно да намери точните думи.
- Изолация, изоставеност? - помогна му Джак. - Тони, ще изпиташ чувство на изолация, защото именно това си си представял, че е реалността. Реално е онова, в което вярваш, дори то да не съществува. Бог ти казва, че твоята изолация не е истина, че нищо не може да те лиши от Неговата любов - вещи, поведения, събития, дори смъртта и адът, независимо как си го представяш, - но повярваш ли, че действително си откъснат от Него, създаваш своя реалност, основана на лъжа.
Последното дойде в повече на Тони. Той се обърна и прокара пръсти през косата си.
- Но в такъв случай как може човек да узнае кое е истинско? Какво е истината?
- Я виж ти! - възкликна Джак и потупа Тони по рамото. - Сякаш слушам да говори Пилат Понтийски. Именно тук, приятелю, се крие най-висшата ирония! Застанал в самия център на колелото на историята, лице в лице с истината, Пилат, подобно на много други от миналото и съвременността, обявил, че тя, или по-скоро „той“, не съществува. За радост на всички ни, Пилат нямал властта да превърне нещо, което било реално, в нещо, което не било истина. -Той направи пауза, преди да добави: - Ти също нямаш тази власт, Тони.
За момент светът около двамата като че ли застина, а после земята леко потрепери, сякаш някъде дълбоко под краката им бе възникнал трус. Джак дари Тони със своята най-загадъчна усмивка и каза:
I - Е, мисля, че това е знак, че времето ми с теб засега
II пече.
I - Почакай! - възпротиви се Тони. - Имам още въпроси. Вьде отиваш? Не можеш ли да останеш? Все още не знам Къде се намирам. Защо съм тук? Ако това място не е „точ-^о“ адът, какво е тогава? Каза също, че не е и „точно“ мой Дом. Какво означава пък това?
Джак се обърна с лице към Тони за последен път.
[ - Тони, в ада се намираш тогава, когато вярваш и живе-чп в реалност, която не е истина. Потенциално можеш да останеш там вечно, но позволи ми да ти разкрия нещо, ■ето е истина, независимо дали ще избереш да повярваш
■ него или не, независимо дали то е реалност за теб или не. К Гой отново направи пауза. - Каквото и да вярваш по отношение на смъртта и ада, истината е, че те не са раздяла § Бог.