Благодаря… А къде бях досега?
В състояние, което беше комбинация между кома и ярост - обясни Баба.
Ах, да. Съжалявам за това.
О, няма нужда да съжаляваш - увери го Исус. - Призив нието, което направи пред самия себе си, беше порази-iniiio! Не го омаловажавай просто защото се чувстваш Неудобно заради него. Ние смятаме, че това беше наистина >! кпбоко прозрение.
11росто невероятно! - изстена Тони и отново се отпусна по гръб на одеялата. - Изпитвам влечение към смъртта.
Колко утешително. - Той отново седна, защото му хрумна друга мисъл. - Но ако това е вярно, защо толкова ожесточено се боря да остана жив?
- Защото животът е нормата, а смъртта отклонението - обясни Исус. Ти не си устроен да умираш, затова в природата ти е заложено да се противопоставяш на смъртта. Не може да се каже, че изпитваш влечение към нея, просто чувстваш желанието да се предадеш на нещо по-могъщо от самия теб, което би могло да те избави от вината и срама. Срамуваш се от себе си до смърт, така да се каже.
- По това ми напомня за някои други познати - вметна Баба.
- О, сега съм още подобре разположен към себе си. -Тони придърпа едно одеяло и скри главата си с него. -Просто ме застреляйте!
— Можем да ти предложим по-добра идея, ако си склонен да ни изслушаш.
Тони бавно свали одеялото от главата си, стана, взе табуретка и я постави пред топлещите пламъци.
- Целият съм в слух. Не че не бих предпочел да правя нещо друго и да съм на милион други места в този момент, но давайте… не че ще се съглася с вас и не че изобщо вярвам, че случващото се е истина, така че… Говоря безсмислици, нали?
Баба само се усмихна широко.
- Просто ни кажи, като свършиш. Разполагаме с предостатъчно време.
- Добре, свърших. Казахте, че имате по-добра идея от тази да ме застреляте. - От това трябва да произлезе нещо добро, помисли си той. Бог да има идея. Беше ли изобщо възможно? Ако знаеш всичко, как е възможно да ти хрумне „идея“? - Той отново вдигна поглед, двамата го наблюдаваха. - Съжалявам, наистина свърших.
Започна Исус:
- Тони, това е покана, не очакване…
- Но кажете ми първо - прекъсна го Тони, - ще се съглася ли с вашата идея? Това може да ни спести известно време.
Исус погледна към Баба, която кимна.
- Добре тогава, направо да се захващаме за работа. Какво трябва да направя?
- Не искаш ли все пак да разбереш с какво се съгласяваш? - попита го Исус.
- По своя воля ли избрах да се съглася? По никакъв начин ли не бях принуден?
- Избра по своя воля.
- Е, тогава ви вярвам. - Тони отново седна на мястото си, донякъде изненадан от себе си. - Не ми се ще да призная, но неведението започва да ми се нрави. Разберете ме правилно, обикновено не правя така, никога не поемам риск, не се доверявам на някого без някаква гаранция или най-малкото споразумение за поверителност… Впрочем вие не желаете подобно споразумение, нали?
- Никога не съм имал нужда от такова - засмя се Исус.
- И така, какво се иска от мен?
- Ние… чакаме. Гледаме как огънят гасне.
Странно спокойствие беше обзело Тони, може би заради признанието и катарзисното освобождаване на емоциите. Той вдиша дълбоко и придърпа табуретката си още по-близо до пламтящите цепеници, които припукваха и от време на време подскачаха, сякаш възбудени от своята ослепи-телност.
- Исус, казвал ли съм Ти, че имаш… - Щеше да каже ..красиви очи“, защото това беше първото, което му дойде наум, но притеснен, че може да е неуместно,’ го промени на „забележителни очи“.
- Често ми го казват. Наследил съм ги от моя Баща.
- Йосиф ли имаш предвид? - поинтересува се Тони.
- Не, не Йосиф - отвърна Исус. - Йосиф беше моят рнстрок, от него не съм наследил никакви гени. Бях осино-
- О, имаш предвид… - Тони посочи нагоре. - …твоя Татко Бог?
- Да, моя Татко Бог.
- Никога не съм харесвал твоя Татко.
- Не го познаваш - увери го Исус с топъл глас, в който нямаше и нотка обида.
- Не искам и да го познавам - упорстваше Тони.
- Твърде късно с вече, братко - отвърна Исус. - Харесваш ли Сина, харесваш и Отеца.
- Хм! - изсумтя Тони, след което тримата отново замълчаха, хипнотизирани от танца на пламъците, които лакомо поглъщаха плячката си. След известно време Тони попита: - Твоят Баща не е ли Бог от Стария завет?
Отговори му Баба, която стана и се протегна.
- О, Бог от Стария завет! Да ти кажа право, той направо ме влудява!
След като каза това, тя се обърна и минавайки през лабиринта от одеяла, отиде в спалнята. Исус погледна Тони и двамата се засмяха, след което отново се вгледаха в огнището, където огънят вече се бе превърнал в тлееща жарава.
- Исус, коя всъщност е тази жена… Баба? - прошепна Тони.