[ на истина? Линдзи е наистина болна, а Каби, майка му и Маги… сещаш се, всичко това е реалност?
- В реалното време, да - поясни Баба.
- А това не е ли реално време? - попита Тони.
- Реално е, но различно - отвърна тя, ала личеше, че не
1й се обяснява. - По-скоро бих го нарекла междинно време.
[ Но не питай повече, просто изпий това.
Тони се подчини, първоначално подхождайки предпазливо към течността. Кой знае защо, беше се подготвил за отвратителен вкус, но още с първите глътки из цялото му тяло се разля топлина и той изпита чувството на абсолютно задоволство.
- И на този въпрос няма да ти отговоря - каза Баба, предвидила следващия му въпрос. Повярвай ми, не искаш да узнаеш какво е. И не ми разправяй, че бих могла да остана под пари, ако го продавам.
Той й хвърли кос поглед, но не настоя да узнае какво е питието. Вместо това попита друго:
- И така, защо бях там и защо се върнах тук?
- Има много причини да си тук - започна тя. - Татко никога не прави каквото и да било поради само една причина. Повечето от причините ти никога няма да научиш или разбереш. Но както и да е, всичките те са част от плетката на съдбата.
- Ще ми разкриеш ли поне една от тези причини? - попита той.
- Една от причините да идеш там, скъпи, беше да чуеш майка ти да пее. Дори да нямаше други, само тя щеше да е достатъчна. - Тя хвърли още една цепеница в огъня и се зае да разбутва главните, докато не остана доволна от разположението им в огнището.
Тони остана объркан от отговора, който получи, и известно време не се престрашаваше да проговори. Твърде скоро бе преживял много силни емоции.
- Съгласен съм - каза накрая той. - Тази причина беше наистина достатъчна, но песента ми причини и много сил-на болка.
- Няма защо да ми благодариш, Антъни.
Настана мълчание. Тони се загледа в огъня. Баба придърпа своето столче по-близо до него и когато седна, телата им се докоснаха.
- А защо сега съм тук, а не там?
- Каби сега спи, а предпочете да не присъстваш в съня му - отговори тя, сякаш не съществуваше по-логично обяснение.
- Той е предпочел? - Тони погледна Баба, която се взираше в огъня. - Как така е предпочел? Та знаеше ли, че съм там, докато заспиваше?
- Духът му знаеше.
Той не каза нищо повече, просто седеше в очакване, повдигнал въпросително вежди, тъй като знаеше, че тя знае какъв въпрос искаше да й зададе.
- Да се опитваш да обясниш едно човешко същество -започна тя, - което представлява цялост, единство, съставено от дух, душа и тяло, е като да се опиташ да обясниш 1>ог, който е единство от Светия Дух, Отеца и Сина. Разбирането идва с преживяването и взаимността.
Тони изчакваше, не знаеше как да зададе следващия си въпрос.
- Каби, също като теб - продължи Баба, - представлява единство от взаимнопроникващи се дух, душа и тяло, които са в непрекъснат танц и взаимодействие.
- Благодаря. - Тони се поизправи на стола си, отпи пак от течността и бавно я преглътна, наслаждавайки се на усещането, докато тя се стичаше по хранопровода му. -Много ми помогна, Бабо.
- Сарказмът е Божие откритие. Просто отбелязвам.
Тони се усмихна на последната забележка, докато Баба
запази каменно изражение, което определено постигна ефект.
- Добре, нека опитаме отново. Ти каза, че момчето е предпочело да не оставам в съня му.
j - Антъни, също както при теб, тялото на Каби е увредено, а душата му е сломена, но духът му е жив и енергичен. I in макар жив и енергичен, неговият дух все пак е обвързан с увреденото тяло и сломената душа. Думите понякога наистина са неспособни да предадат точния смисъл. Когато говоря за „тялото“, „душата“ или „духа“ на човек, звучи сякаш всяко от тях е вещ, която той притежава. По правилно обаче би било да се приеме, че човек „е“ своето тяло, „е“ своята душа и „е“ своят дух. Той е проникнато и проникващо цяло, единство от разнородни съставки. Най-важното е, че човек е единство.
- Не те разбирам изцяло. Не че не вярвам на теб, просто не знам в какво точно вярвам. Освен това, струва ми се, че повече усещам това, което ми говориш, отколкото го разбирам. - Той замълча за кратко. - Просто ми стана толкова тъжно заради него.
- Заради Каби ли? Той каза същото за теб.
Тони вдигна поглед, изненадан.
- Да, недей да се натъжаваш заради него. Просто неговите недостатъци са доста по-очевидни от твоите. Външни са и всеки може да ги види, докато ти си се постарал да заключиш своите в скривалища, които са известни единствено на теб. Каби притежава вътрешни сетива и рецептори, значително по-развити от твоите. Може да вижда неща, за които ти си сляп, може да долавя добротата или злонамереността у хората много по-бързо от теб, изобщо възприятията му са много по-изострени. Той просто е възпрепятстван от неспособността да общува, а увреденото му тяло и душа отразяват увредения свят, който обитава. Така че не се сравнявай и не се натъжавай. Ти и Каби вървите по различни пътища, защото всеки от вас е уникална личност. Ничий живот не бива да бъде сравняван с друг, нито пък подчиняван на съревнованието.