Тони пое дълбоко въздух.
- Кажи ми тогава какво точно представлява човешката душа? - попита той.
- О, ето това вече е сериозен въпрос. На който обаче няма точен отговор. Както вече казах, душата не е притежание, а нещо живо. Тя е Каби-който-помни, Каби-който-си-представя, Каби-който-твори, мечтае, сънува, чувства, желае, обича, мисли… Но Каби-душата е поместена в измеренията на Каби-увреденото-тяло.
- Но това не ми се струва никак справедливо.
- Справедливо ли? - промърмори Баба. - Добра забележка. Антъни, няма нишо справедливо в един увреден свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието прави опити да е справедливо, но се проваля всеки път. Няма нищо справедливо в милостта или прошката. Наказанието никога не Възстановява справедливостта. Изповедта също не води до | ираведливост. Животът не осигурява справедлива награда U правилните постъпки. Договори, адвокати, болести, власт - нима има нещо справедливо у тях. Подобре е вие, хора-| а, да изхвърлите от езиците си мъртвите думи и да се съсредоточите върху живите, като милост, доброта, прошка I/ състрадание. Може би е добре да спрете да се тревожите толкова за своите права и все да мислите кое е справедливо и кое не. Просто-
Известно време и двамата останаха мълчаливи, загледани в догарящия огън.
- Но защо не го оправиш? - попита Тони тихо.
- Антъни, Каби не е повредена играчка, вещ, за да бъде оправен - отвърна Баба с мек глас. - Не е къща, за да бъде реставриран. Той е живо човешко същество, което никога няма да умре. Когато Моли и Теди решиха да заченат…
г - Теди? - прекъсна я той.
- Да, Теди, Тед, Тиодор, бившето гадже на Моли, бащата на Каби, който изостави Моли и собствения си син.
Гони погледна Баба със стиснати устни, които говореха |а възмущението, което изпитваше, и за присъдата, която !$е издал за Тед.
- Антъни, единственото, което знаеш за този мъж, е оскъдната информация от един дочут откъслечен разговор. Ти може да го смяташ за нищожество, но аз мисля, че е 1й(>лудена овца, изгубена монета, заблуден син или… - Тя Кимна към него. — …заблуден внук.
Баба го остави да помисли върху своята преценка и последствията от начина, по който съдеше за всичко и всеки. От това му прилоша. Вътре в себе си той се изправи пред необятна тъмнина, която дълго бе обичал и която бе нараствала през цялото време, докато всячески се бе опитвал посредством разумни доводи да оправдае себе си. Независимо какви умствени акробатики изпълняваше и как се опитваше да я прикрие, склонността му да съди изникваше отново пред него, всеки път по-страховита и по-ужасяваща, и заплашваше да унищожи всичко в него, което би могло да бъде наречено добро.
Почувства една ръка на рамото си и това бе достатъчно да го спаси от мрака. Баба притисна лицето си към неговото и той почувства как постепенно го обзема спокойствие.
- Сега не е време за себеомраза, Антъни - каза му тя нежно. - Важно е да осъзнаваш, че имаше нужда от способността да осъждаш, за да оцелееш като дете. Тя ти помагаше да предпазваш и брат си. И ти, и аз сме живи днес отчасти защото способността да съдиш беше в твоя набор от личностни умения. В крайна сметка обаче тази способност все някога започва да пречи и дори да вреди.
- Но аз видях тъмнината. Толкова е грозна. Как да се спра? - Тонът му беше умоляващ.
- Ще се спреш, скъпи, когато се довериш на нещо друго повече, отколкото на своята склонност да осъждаш.
Надигналата се като прилив тъмнина вече се беше оттеглила, но той знаеше, че не си е отишла безвъзвратно, а просто се беше притаила като звяр, дебнещ друга благоприятна възможност. За момента бе я укротило присъствието на възрастната индианка. Преживяването на Тони вече не беше безгрижна игра или приключение. Беше се превърнало в битка, а полесражението, изглежда, бяха неговите собствени сърце и ум. Нещо старо и свирепо беше влязло в схватка с нещо друго, което тъкмо започваше да набира сили и да се оформя.
Баба му донесе още една напитка, този път със землист и мек вкус. Той отпи от нея и почувства как се стича надолу мо хранопровода му и се разлива из цялото му тяло, чак до върховете на пръстите на ръцете и краката. Приятна тръпка премина по гръбнака на Тони и той се усмихна доволен.
- Не питай, няма да ти кажа. Нито ще продавам - побърза да го предупреди тя.