Тони се засмя.
- Не разговаряхме ли нещо за Каби? - попита той.
- По-късно - отвърна тя. - Сега е време да се връщаш.
- Да се връщам? Обратно в Каби ли? - попита той.
Тя кимна.
- Не трябва ли да направиш нещо?
- Квантовия огън ли имаш предвид? - отвърна Баба със своята широка, сърдечна усмивка. - Това беше за забавление, малко фокус-мокус. Не, този път няма да направя нищо подобно. Само ще ти кажа нещо, Антъни: когато се озовеш в трудна ситуация, просто се завърти.
- Да се завъртя? - попита той, озадачен.
- Да, завърти се… нали се сещаш? - Баба подскочи леко и същевременно се завъртя, колкото да направи четвърт оборот. - Като в някои от онези ваши танци, при които се подреждате в редици.
- Би ли го повторила, за да запомня движението правил-мо - реши Тони да се пошегува с нея.
- Не - отказа тя с усмивка. - Един път ти е повече от достатъчен. Не очаквай някога да ти покажа отново.
И двамата се засмяха.
- А сега тръгвай! - Последното прозвуча като заповед.
И той тръгна.
ВИХРУШКА СРЕД ПАСТВОТО
Сред Всички неща, от които се страхувам, жената е единственото, което няма да ме нарани.
ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН
Тони пристигна тъкмо когато приключваше закуската и по останките в чинията на Каби позна, че той беше ял I бурито8 с пилешко месо, боб и сирене. От чувството на I удовлетворение, обзело момчето, беше очевидно, че това бе сред любимите ястия на Каби.
- Каби, имаш двайсет минути за игра, преди да те заведа на училище-Оттам ще те вземе Маги, защото аз трябва да отида при Линдзи. Маги ще те заведе и на църква дове-
I чера, как ти звучи това?
- Д’бре!
- И знаеш ли какво още? Маги ще направи пиле за вечеря и ще ти позволи да отделиш месото от костите в нейната чиния. Какво ще кажеш?
Каби бе развълнуван и вдигна ръка, задържайки я във I въздуха, докато майка му се досети да плесне длан в него-I вата. Доволен, той изтича в стаята си и затвори вратата. I !осле пъхна ръка под леглото, изтегли оттам малък калъф и го отвори. Вътре имаше малка червена детска китара и
скъп наглед фотоапарат. Доволен, че всичко си е там, той затвори калъфа, щракна закопчалките и отново го пъхна под леглото. След това се огледа и забеляза любимата си книжка с илюстрации. Взе я и започна да разлиства страниците й. Поставяйки пръст под всяка картинка на животно, той произнасяше името му достатъчно отчетливо, за да разбере Тони, че действително ги разпознава. Но едно животно го затрудни - може би не знаеше как да произнесе името му - и той продължи да потупва с показалец под илюстрацията.
Тони не можа да се сдържи:
- JIa-ко-мец - изрече го, без да се замисли, и в същия миг застина в очакване.
Подобна бе реакцията и на Каби. Той затвори книгата рязко и остана да седи абсолютно неподвижен в продължение на почти десет секунди, само погледът му се стрелкаше насам-натам из стаята в търсене на източника на гласа. Накрая отвори отново книгата и потупа с пръст под същата картинка.
- Лакомец - повтори Тони, примирен, че вече се е разкрил.
- Мамамушгара! - изписка Каби и се заклати назад-нап-ред, поставил ръка пред устата си.
- Каби? - долетя гласът на майка му от другата стая. -Какво се бяхме разбрали за това? Не го казвай повече!
- Д’бре! - извика момчето в отговор и зарови глава във възглавницата, за да заглуши бурния си смях. - Мамамуштара! - прошепна пак след малко.
После отново седна, отвори книгата и започна да потупва с пръст под илюстрацията, този път бавно и целенасочено. Всеки път Тони изговаряше „лакомец“, а Каби заравяше лице във възглавницата и се тресеше в неистов смях.
По едно време се претърколи от леглото на пода, за да надникне дали отдолу не се крие някой. Провери и в гардероба, който, като се изключеше обичайното му съдържание, беше празен. Плахо надникна дори зад скрина. Накрая застана в средата на стаята и произнесе високо:
- Ново!
- Имаш ли нужда от нещо, Каби? - обади се гласът на майка му.
- Каби, ще го направя отново, но шшш! - помоли го Гони.
- Hex! - изкрещя Каби на майка си, после шепнешком възкликна: - Мамамуштара? - и отново се преви от смях.
Тони също се разсмя, заразен от смеха на момчето. Изглежда, това за него беше същинско приключение.
Каби се опита да овладее смеха си, доколкото му бе възможно, и вдигна ризата си, за да потърси там източника на тайнствения глас. Разгледа съсредоточено пъпа си и тъкмо се готвеше да си свали панталоните, когато Тони го възпря:
- Каби, спри. Не съм в панталоните ти. Аз съм в… - Той направи пауза, търсейки думите. - Аз съм в сърцето ти, мога да виждам през очите ти и да говоря в ушите ти.
Каби закри очи.
- Да, сега не мога да виждам - потвърди Тони.