Маги пристигна навреме, все още в болничната си туника и панталон. Влизайки, тя озари стаята с присъствието си. Държането й беше професионално, ала самото й същество излъчваше жизнерадост и общителност. След като ги откара у дома с ударения си автомобил, тя се зае да чисти пиле, което после постави във фурната да се пече. Каби, леко раздразнен, че не му беше останал нито един от двата калкулатора след проверката па тръгване от училище, беше зает първо с нареждане на пъзел, после с оцветяване на картинки и накрая с дълга битка на „Зелда“, видеоигра, която бе овладял до съвършенство. През няколко минути той прошепваше „Tax-ни?“, за да се увери, че Тони е още с него, и когато Тони му отговаряше, момчето го възнаграждаваше с широка усмивка.
Когато печеното пиле изстина достатъчно, Каби се изми и бързо и ефикасно отдели месото от костите. Ръцете му бяха омазани до лактите, както и брадичката и устата му, където мистериозно беше изчезнала известна част от месото. После просто довърши вечерята си с картофено пюре и няколко задушени моркова.
- Каби, имаш ли нужда от помощ, за да си избереш дрехи за църквата? - попита Маги.
- Аз ще ти помогна - каза Тони шепнешком, сякаш Маги можеше да го чуе.
- Нах - прошепна в отговор Каби и тръгна към стаята си широко усмихнат.
Двамата разглеждаха гардероба на Каби и надникнаха във всички чекмеджета, докато най-сетне се спряха на най-подходящото облекло: джинси, колан, риза с дълъг ръкав и клипс вместо копчета и маратонки с велкро. Обличането отне доста време - коланът беше особено предизвикателство, - ала все пак приключи успешно и Каби се втурна обратно към кухнята, за да се покаже на Маги.
- Я се виж само! - възкликна Маги. - Какъв красив младеж! Нима избра дрехите сам?
- Та… - понечи да каже Каби.
I - Шшш! - възпря го Тони.
- Шшш! - изшътка и Каби, сложил пръст пред устните си.
- Какво искаш да кажеш с това „шшш“? - засмя се Маги. - Защо да не кажа колко е пораснал и какъв красавец е с ганал моя г Каби? Знаеш ли, дори смятам да разглася това м I целия свят. Хайде, поиграй си малко, докато аз се приготвя за църква.
Църква, повтори наум Тони. Не беше стъпвал в църква, Откакто преди много време с брат му ги бяха изпратили в религиозно приемно семейство. Тогава на него и Джейк им се беше налагало да седят дълги часове мълчаливо на дър-ш иите църковни пейки, сякаш направени за изтезание. Ала in.преки неудобството те често успяваха да задремят, уне-
■ • пи от монотонната проповед. Усмихна се, когато си помни как една вечер с Джейк бяха решили да се покръстят,
■ мятайки, че това ще им донесе „червени точки“ пред техни и-приемни родители, както и стана. Покръстването им Гм Hie възнаградено с внимание от страна на приемното усмейство, ала скоро стана ясно, че „поканвайки Исус в ■Урцата си“, те драстично бяха увеличили очакванията към В|бс си за стриктно спазване на редица правила, нещо, кое-|п ие бяха подозирали. Тони скоро се превърна във „вероотстъпник“, категория, която, както установи, беше далеч по-неблагоприятна от „безверник“. И без това му беше достатъчно трудно да оцелява като приемно дете. Но за приемно дете, което бе отстъпило от вярата, животът беше многократно по-тежък.
И Маги, и Каби сякаш с въодушевление се готвеха за вечерната служба, което изостри любопитството на Тони. Може би нещата се бяха променили в годините на неговото отсъствие от храма.
Маги, приятно закръглена, пищна жена, положи умерен пласт грим върху лицето си, облече представителна рокля, която подчертаваше прелестните й линии, и обу червени обувки с висок ток. Погледна се за последен път в огледалото, изглади няколко гънки по дрехата си и леко „глътна“ корема, след което кимна одобрително, взе връхната си дреха с едната ръка, а с другата хвана Каби.
Не след дълго бяха на паркинга на внушителната църква „Свети Дух“, която Маги посещаваше редовно, а Каби често. Имаше делнична литургия и вечер на младежта, затова гъмжеше от хора - стари и млади, - всичките въодушевени и преизпълнени с праведни намерения. Тони беше впечатлен от разнородността във възрастите и расите на богомолците. Заможните седяха редом с нетолкова заможните. Непринудеността, с която всички общуваха, го изненада, общата атмосфера бе на добронамереност и сплотеност. За разлика от неговите спомени.
По път към детските учебни стаи Маги се спря на няколко пъти да поговори със свои познати, като през цялото време от нея струеше покоряващо очарование. Тя беше увлечена в един от тези разговори, когато Тони чу Каби да прошепва: „Тах-ни?“.
- Тук съм, Каби. Какво има? - отвърна той.