- Виждаш? - Момчето сочеше към една двойка в другия край на помещението, влюбени момче и момиче, погълнати изцяло един от друг. Те не забелязваха света около себе си и хванати за ръце, си говореха незначителни неща. Единственото, което имаше значение за тях в тази вселена, бе да са близо един до друг. Тони се усмихна. От дълго време беше спрял да забелязва невинната любов. Кога, запита се той, беше забравил, че тя съществува?
Каби беше развълнуван и сякаш дърпаше нетърпеливо Тони за ръката.
- Какво има, Каби? Добре ли си? - попита Тони.
- Прр-ятелка? - изрече Каби.
- Каби - отвърна Тони, смятайки, че е разбрал мисълта на Каби. - Това момиче ли? Харесваш ли я?
- Да… не - поклати глава момчето. - Кнаби иска…
Каби желаеше. Тони си даде сметка за това. Почувства
суровия, страстен копнеж в Каби и парещия страх, който бавно си проправи път до ъгълчетата на очите му и излезе навън, спускайки се по лицето му. Този млад мъж усещаше, че навън съществуваше наслада, от която не можеше да вкуси, и сякаш вътрешно ръмжеше от болезнено желание. Гой никога нямаше да изживее онова, което Тони бе отхвърлил с коравосърдечна и безразсъдна надменност - любовта на жена. Каби жадуваше за този дар. Тони отново си даде сметка колко повърхностни предразсъдъци беше хранил
0 гноено зрелостта на това младо, шестнайсетгодишно сърце. Това не беше болезнена, проникната от срам самокритика, а по-скоро неудобно самопризнание. Изглежда, у
1 < нш се развиваше съвест, а той не бе сигурен дали това му t< нрави.
Ама че съм задник, помисли си той.
■ Много съжалявам, Каби - едва прошепна.
Каби кимна, без да сваля поглед от двойката, и прошепни в отговор:
L = На-кога.
Маги дръпна момчето за ръката и двамата продължиха нш.пък. Тони мълчеше, потресен. Когато стигнаха до оз-ючсната с табела специализирана стая и Маги записваше
Каби за занимания, Тони дочу как две момчета изхихикаха злостно и едното каза достатъчно високо, за да го чуят:
- Ето го малоумния!
Каби също чу това и се обърна към момчетата. През очите му Тони видя двамата недодялани грубияни, на възраст може би в началните класове на гимназията, да се хилят и да сочат с пръст към него. Каби се опита да им отвърне подобаващо с неприличен жест, но вдигна грешния пръст - показалеца, - тъй като бе забравил наученото от съучениците.
- Не този пръст, Каби, вдигни средния - подучи го Тони.
Каби се загледа в пръстите на ръката си, опитвайки се
да реши кой от тях е средният, но бързо се отказа и вдигна и двете си ръце към момчетата, изпъвайки всичките пръсти.
- Ха така! - разсмя се Тони. - Покажи им всичките пръсти! Браво, добре го измисли!
Каби сведе поглед, широко усмихнат. Беше доволен от похвалата, но и малко засрамен, затова вдигна длан и леко я размаха.
- Спри - каза той.
- О, не обръщай внимание на тези момчета, Каби - окуражи го Маги. - Те са невъзпитани. Не им достига умът дори да осъзнаят що за невежи са. Както и да е, записах те за заниманията и ще те взема след около час, за да се връщаме у дома. Много от приятелите ти са тук, а също и госпожица Мелиса. Нали си спомняш госпожица Мелиса?
Каби кимна и тъкмо преди да влезе в стаята, застана в ъгъла до касата на вратата и прошепна:
- Чао, Тах-ни!
Това свари Тони неподготвен и той не успя да отвърне нищо. Каби се обърна, хвърли се към Маги, обгърна я с ръце и силно се притисна в нея.
- Боже мой! - учуди се Маги. - Каби, добре ли си?
Той погледна нагоре и кимна, широко усмихнат.
- Добре тогава - каза Маги. - Ако имаш нужда от мен, някой ще дойде да ме извика, но и без това не след дълго сама ще дойда.
- Д’бре! - съгласи се той и зачака.
Както стотици други пъти, Маги се наведе и позволи на Каби да я целуне по челото. Този път тя като че ли почувства някакъв полъх да обгръща тялото й. Свети Дух, помисли си тя, нека това се повтаря, моля Те! И след като прегърна Каби още един път, тръгна за службата.
Тони отново бе започнал да се плъзга.
*
Той на момента осъзна какво се случваше, но мина известно време, докато си даде сметка какво бе поставило началото на този преход. Това беше целувката. Чувството беше същото, както и предишните пъти. Спускаше се възнак в обгръщаща го топла тъмнина. Но този път накрая погледна през очите на Маги. Детинската почуда и простите цветове - яркочервено, зелено и синьо, - характерни за душата на Каби, бяха заменени от по-зряла и култивирана среда, С по-сложно устройство и повече пространство.
Маги, несъзнаваща чуждото присъствие в себе си, реши да се отбие в дамската тоалетна преди началото на вечерната служба. Там срещна и поздрави още неколцина свои познати, хвърли един последен поглед в огледалото и пооправи роклята си. Вече се беше запътила към вратата, Когато реши, че е най-добре да отиде и до тоалетната. Човек никога не можеше да е сигурен колко точно ще продължи службата, а тя не искаше да пропуска нищо от нея.