Певците от хора наблюдаваха втрещени, със зяпнала уста, въпреки че неколцина от тях се опитаха да продължат с третия куплет на „О, честит ден“. Всичко се случи много бързо. Макар поне половината от присъстващите да чуха, че става нещо, те не видяха какво. Повечето от тях не знаеха дали да извикат „амин“, или да развеят носните си кърпички в знак на одобрение на проявата на Светия Дух. Хората по няколко от най-задните скамейки паднаха на колене, убедени, че е започнало съживление*. Портиерите и няколко други мъже^ от паството, които седяха наблизо, бързо се спуснаха, протегнали ръце и с молитви на уста, към вплетената иа пода двойка с намерението да помогнат. Беше настанал истински хаос.
Един младеж с вид на побойник запуши с грубата си длан устата на Маги, докато тя спря да се опитва да крещи, а после с помощта на други двама я отскубна от изнемогващия от липса на кислород старейшина Кларънс Уолкър. Двамата бяха незабавно отведени в стаята за молитви встрани, а съобразителният диригент на хора подкани певците да започнат „О, чудна благодат“, за да успокои паството.
♦Ритуал в евангелската църква. - Б. яр.
Маги постепенно се успокои достатъчно, за да е способна да пийне малко вода. Две жени не спираха да я галят по ръката и да повтарят: „Хвала на Бог“ и „Слава на Исус“. Тя се чувстваше унизена. Всичко, което желаеше в момента, беше колкото е възможно по-скоро да се върне в Тексас при далечните си роднини, да прекара там остатъка от живота си в пълна неизвестност, а после да умре, без да е оставила спомен за себе си в никого.
Тони беше ужасен от това, което беше причинил, и едновременно с това крайно развеселен от неочаквания обрат па събитията. Чуваше затрогващите стихове на „О, чудна благодат“, долитащи през затворената врата, ала за първи път му идеше да вика от въодушевление в църква. Вторият прилив на адреналин в Маги беше въздействал и на него и сега бе замаян. Ако това тук с църква, помисли си той, трябва да я посещавам по-често.
Старейшина Кларънс също постепенно нормализира дишането и възвърна самообладанието си и когато вече беше в състояние да говори, без да се задъхва, седна пред Маги и взе ръцете й в своите. Тя не смееше да го погледне. Познаваха се от доста време и демонстрираното от нея поведение беше изцяло в разрез с представата за жената, към която той изпитваше несъмнена обич, макар платонич-на и сдържана.
- Маги… - започна той и направи пауза. Това, което в Действителност искаше да я попита, бе: „Маги, какво, позволите, става?“, но продължи с тих и бащински тон: -Маги, можеш ли да ми… да ни обясниш какво се случи?
На Маги й се искаше да умре на мига. Беше се надявала Отношенията й с този мъж да прераснат в нещо по-специ-влно, но сега бе погубила всяка надежда за това, и то по I акъв грандиозен начин, в църквата, пред очите на Бог и пялото паство. Тя пое дълбоко въздух и смазана от срам, приковала поглед в пода, разказа как, докато е била в тоалетната, някакъв мъж й заговорил, но когато портиерите претърсили помещението, не открили никого и как единият от тях предположил, че може би й е проговорил сам Бог… Тя спомена последното с надеждата, че Кларънс може да се залови за него, но той сякаш не го чу. То и без това не е истина, помисли си тя, а и да държи на тази версия вероятно не беше най-добрата идея в момента. Затова продължи с това, че след безрезултатното претърсване се беше върнала в тоалетната и мъжът й бе заговорил отново.
- Кларънс… тоест старейшина Уолкър, трябва да е бил демон.
За първи път тя го погледна в очите, умолявайки го с поглед да й повярва или най-малкото да й предложи някакво правдоподобно обяснение за случилото се. - Какво друго…
- Успокой се, Маги. - Кларънс продължаваше да се обръща към нея с малкото й име. Това беше обнадеждаващо. - Какво ти каза гласът?
Маги напрегна паметта си, ала споменът й беше неясен.
- Мисля, че каза: „Смили се, Боже! Спри, Маги!“. Това е, което си спомням, всичко се случи толкова бързо.
Кларънс я погледна, щеше му се да може да измисли нещо, което да я утеши, но абсолютно нищо не му идваше наум.
Виждайки, че е затруднен, Маги се опита да му помогне:
- Старейшина, кой просеше милост от Бог? И защо искаше да бъда спряна?
Кларънс поклати глава, печелейки време, докато се молеше да го осени някаква мъдра идея. И тъй като не го споходи ниидо подобно, реши да опита друг подход.
- Значи наистина смяташ, че е бил демон?
- Не знам. Гласът просто изведнъж прозвуча в главата ми. Така ли правят демоните, пораждат ненадейни мисли в главата ти? Смяташ ли, че е било демон, Кларънс… тоест, старейшина Уолкър?