- Аз не съм демон! - намеси се Тони категорично. - Не че знам какво точно са демоните, но със сигурност не съм от тях.
- О, Боже! - На Маги й прималя, очите й се разшириха. - Той отново ми заговори!
- Кой? - попита Кларънс.
- Демонът - отговори Маги. У нея се надигна гняв и лицето й се зачерви. - Не смей да ми говориш, демон от пъкъла… Съжалявам, не говоря на вас, братко Кларънс. 1 оворех на демона. - Тя отправи поглед някъде в празното пространство зад старейшината, където нямаше никого. Къде другаде можеше да погледне? - В името на Исус…
- Маги - прекъсна я Кларънс. - Какво ти каза?
Тя отново погледна старейшината.
- Каза, че не бил демон. Не би ли казал точно това един демон - че не е демон?
- Името ми е Тони - поясни Тони, опитвайки се да помогне на жената, но в същото време забавлявайки се далеч повече, отколкото вероятно би трябвало.
Маги постави ръка пред устата си и през стиснатите си пръсти предаде:
- Твърди, че името му е Тони.
Кларънс едва се сдържа да не избухне в смях.
- Значи в себе си имаш демон, който твърди, че не е демон и че се казва Тони?
Тя кимна.
Кларънс, у когото смехът продължаваше да напира, прехапа вътрешната страна на долната си устна и зададе следващ въпрос:
i - Маги, а твоят демон има ли си фамилия?
- Моят демон? - Това вмятане я жегна. - Той не е мой демон, а освен това, ако в мен има демон, той ме е обсебил вы) вашата църква. - Още в същия момент тя съжали за казаното и се опита да го заглади: - Разбира се, няма фа-Милно име. Всеки знае, че демоните нямат фам…
- Но пък аз си имам - обади се отново Тони. - Фамилията ми е…
- Млъкни - заповяда Маги. - Не ми разправяй, че имаш фамилия, лъжлив демон от пъкъла!
- Маги - продължи Тони, - знам, че сте приятелки с Моли. Знам също за Линдзи и Каби.
- Мили Боже! - Маги стисна ръката на Кларънс по-сил-но. - Този дух ме познава. Току-що ми каза, че знае за Моли, Каби и…
- Маги, чуй ме - каза Кларънс и внимателно издърпа ръката си от нейната. - Мисля, че трябва да се помоля за теб още сега… тоест да се помолим всички. Знаеш, че те обичаме. Не ми е известно през какви трудности преминаваш в момента, но искам да знаеш, че всички сме с теб. Ако ти, Моли, Линдзи или Каби се нуждаете от нещо, просто ни кажете.
Маги си даде сметка, че нито Кларънс, нито другите присъстващи ще й повярват за демона, който й говореше. Впрочем колкото повече им разкриваше, толкова по-лошо ставаше. Трябваше да млъкне, преди да са се обадили в психиатричната клиника.
Всички се насъбраха около нея и тя им позволи да я намажат с някакво масло със сладникав аромат, донесено от Светите земи. После ги остави да се молят дълго с доброжелателното усърдие на хора, които се опитват да помогнат на Бог да разреши странния случай. И действително помогнаха. Маги почувства нещо, някаква тишина се възцари в нея и я обзе спокойна увереност, че положението щеше да се подобри, колкото и невъзможно да изглеждаше това в момента.
- Боже мой, колко е напреднало времето! Веднага трябва да откарам Каби у дома! - възкликна тя и всички се изправиха. Някои я прегърнаха, докато други се отдръпнаха тихомълком, стараейки се да прикриват страха си да не сс заразят някак със злото дори от нейните думи. Маги с поглед
I поиска извинение от Кларънс, а той великодушно се усмих-рна и я прегърна в отговор. Тя го задържа в обятията си може | би секунда повече, отколкото позволяваше приличието, но I I ьй като смяташе, че това ще е последната им прегръдка, ■искаше да й остане спомен от нея.
- Благодаря на всички за молитвите и подкрепата. - Но I не и за разбирането, добави мислено. Самата тя не се I разбираше. След време това хцеше да се превърне в забав-> на история, но засега Маги не желаеше да вижда други хора, I освен Каби и Моли. Моли щеше направо да превърти, като научи.
СЪЖИТЕЛСТВО
Трагедията е средство за добиване на житейска мъдрост, не съветник, по чиито напътствия да се живее.
РОБЪРТ КЕНЕДИ
Когато Маги и Каби спряха пред къщата, Моли ги чакаше на входната врата. Тя въпросително повдигна едната си вежда, забелязвайки липсващите токове на червените обувки на Маги. Тъй като навън беше твърде студено, за да измине разстоянието от колата до вратата боса, а и не желаеше да куцука на един ток, тя бе предпочела да отчупи, и другия. Откъснатата каишка на едната й обувка бе заместена с парче скоч от стаичката с материали за поддръжка и църквата. Роклята й бе разкъсана на две места, а косата и беше разрошена.
- Еха! Тази служба определено не е била за изпускане! ► отбеляза Моли.