В този момент Тони си спомни съвета на Баба в трудни моменти да се „обръща“. Опита се да го направи във въображението си, но не последва нищо. Малкият танц, досети се той. За щастие успя да си го припомни и откри, че действително беше способен да се „обърне“, да се завърти така, че да гледа в полумрака зад себе си, а не през очите на Маги.
На очите му бяха необходими няколко мига, за да привикнат със сумрака. Тогава с изненада откри, че се намираше в нещо като голяма стая. Имаше чувството, че стои с гръб към прозорец, пред който гледката непрестанно се менеше. Някой преди време му беше казал, че очите са прозорци към душата на човек, и това навярно беше истина. Може би очите на Маги действително бяха прозорци, защото в момента той гледаше в душата й. Светлината от лампата в тоалетната зад гърба му хвърляше смътни сенки върху далечната стена на помещението, в което се намираше. По нея като че ли имаше окачени множество фотографии и картини, които обаче бяха твърде далеч, за да ги различи.
Реши по-късно да ги разгледа отблизо, тъй като усети, че Маги беше свършила, и отново с лек подскок се обърна напред.
Маги реши първо да премахне остатъците от грима по лицето си и започна да изпълнява автоматизираните при всяка жена рутинни действия, които неизменно завършваха с облекчението, което обзема човек, когато види лицето си чисто.
След това тя свали колието и медальона с формата на сълза и всичките си пет пръстена и ги постави в чекмеджето на тоалетната масичка. Всеки пръстен си имаше свое място. Забеляза, че една от обеците й липсваше. Вярно, тези обеци бяха с евтини диаманти, но бяха подарък от майка й - жена, прекарала целия си живот в безпаричие - и затова й бяха много скъпи. Вероятно беше паднала на килима в църквата. Първото, което щеше да направи на следващата сутрин, беше да се обади там и да помоли да я потърсят. Или поне да заръчат на чистачите да внимават за нея. В момента не можеше да направи нищо, църквата беше вече затворена и заключена. Тя се изправи, излезе от банята и се запъти към кухнята, предвкусвайки лимоновия коктейл.
Моли вече го беше приготвила и дори бе поставила по р ъба на чашата захар, която да смекчи първата глътка. Маги отпи и бавно преглътна, а после отиде в трапезарията и се отпусна в голямото кресло, обърнато към кухнята. Маги придърпа другото кресло до нейното и седна в него с чашата си вечерен чай, чието пакетче все още се киснеше. В това време Каби вече заспиваше, сгушен в своето легло.
- И така - каза Моли с дяволита усмивка, - разкажи ми всичко за твоя славен момент, с най-малките подробности.
Маги заразказва и двете дълго се превиваха от смях като гимназистки, докато не ги заболяха коремите и бузите. Когато Моли изпи своя трети чай, Маги все още прислаждаше първия си коктейл. Харесваше вкуса на алкохола, но тъй като семейството й навремето бе пострадало тежко от този звяр, тя беше решила да не го допуска твърде близо до себе си.
- Магс, единственото, което не разбирам… - призна Моли, - е участието на този Тони в случката. Имаш ли някаква идея кой е той?
- Имаш предвид демона? - уточни Маги и поклати глава. - Надявах се ти да ми помогнеш да разгадая това. Знаеш ли, Каби ми каза, че Тони му е приятел.
- Приятел? - Моли се замисли. - Не мога да се сетя да има никакъв Тони сред приятелите на Каби. - Когато отново погледна приятелката си, тя бе застинала с чаша, допряна до устните, и очи, разширени от изненада и ужас. -Маги, добре ли си? - попита я тя, след което протегна ръка и взе чашата от ръката й. - Имаш вид на човек, който е видял призрак!
- Моли - прошепна тя, - той току-що ми каза нещо!
- Кой? - попита я също шепнешком Моли. - И защо шепнем?
- Как кой? Мъжът, когото смятах за демон - отговори тя през стиснати зъби, едва движейки устни. - Каза, че името му… е… Тони!
- Тони? О, имаш предвид онзи Тони? - Тя се облегна назад и се засмя. - Магс, за момент се хванах… - Но Маги нито се смееше, нито помръдваше и Моли разбра, че тя не се шегува. - Съжалявам, Маги, понеже не чух нищо, помислих си, че ме будалкаш. - Маги седеше като препарирана, взряна някъде в пространството, сякаш мислеше усилено.
- Та какво ти каза твоят Тони? - попита я Моли и се наведе към нея.
Маги тръсна глава и погледна приятелката си.
- Първо, той не е моят Тони, и второ… - Тя направи пауза. - …не е спирал да ми говори. От него не мога да се нредя и дума да кажа… Тони? - Тя сложи ръка до ухото си, сякаш да чува подобре, и отново го повика: - Тони? Тони, ме ме ли чуваш?… Аха, чуваш ме. Добре, тогава замълчи за минута… Благодаря ти! Така е подобре… Да, ще обясня на Моли. Аха. Тони? Добре, благодаря ти. Да, след малко пак ще ти обърна внимание… Моли! - Очите й се разшириха още повече. - Няма да повярваш. Всъщност аз самата не вярвам на това. Може би полудявам… Не, Тони, спокойна съм… Просто ме остави да се опитам да обясня сама на себе си събитията. Да, аха. Тони? Млъкни! Да, знам, че имаш много за казване, но от колко време ги правиш тия неща? Остави ме за малко на мира. Тъкмо започнах да в дявам, така че дай ми поне минута-две. Добре би било да разбера какво, по дяволите, става! Имаш ли представа в каква каша ме забърка?… Не, моля те, не започвай да ми се извиняваш. Дори не искам да те слушам. Просто спри да дрънкаш за малко и ме остави да разговарям с Моли, става ли? Благодаря ти! - Обърна се към Моли и прошепна: - Разговарям с идиот. О, ти чу това? Възможно ли е изобщо да кажа нещо, без да го чуеш, слухтящ досаднико? Не е възможно? Значи изживявам наяве най-лошия си кошмар - да не мога да остана насаме. - Тя отново се обърна към Моли, която я I ледаше ококорена, закрила с ръка устата си. Маги се наведе към нея и каза с раздразнение: - Знам, помолих Бог да изпрати мъж в живота ми, но не това имах. предвид. Представях си го… - Погледна нагоре, като че отправяйки молитва. - …повече като старейшина Кларънс Уолкър, благодаря Ти предварително, Исус. - Тя направи кратка пауза, после наклони глава на една страна и попита: - Я ми кажи, ти бял ли си или черен? Какво имам предвид с бял или черен? Не се ли сещаш… Какъв е цветът на кожата ти?… О,