Боже! - Отново се обърна към Моли. - Моли, в главата ми има бял мъж. Тони, я почакай… Как така мислиш, че може би имаш черна жилка? Всеки имал капка черна кръв във вените си, заради многобройните африкански жители, докарани насила тук навремето… И по малко индианска кръв? Ама като Тонто Индианеца ли си, или си по-беличък? О, не можеш да кажеш точно? Какво? Имаш баба, която е индианка? Е, тогава действително може да се каже, че имаш индианска кръв, но… Какво? Тя не ти е биологични баба? Това е безполезна информация, Тони. Я подобре наистина млъкни и ме остави да разговарям с Моли, става ли? Замълчи! Шшшт! Благодаря! - Маги се отпусна назад в креслото, духна един кичур коса, който беше паднал на челото й, погледна Моли и я попита: - Как мина твоят ден?
Все още в неведение какво точно се случваше, Моли отговори:
- О, както обикновено, нищо необичайно. Отидох в болницата, за да съм с Линдзи по време на изследванията. Тази вечер Нанси и Сара ще са при нея. Забравих да ти кажа, че като бяхме вчера там, Каби реши да си поиграе на криеница и го открих чак в неврологичния сектор на интензивното отделение. Тъкмо се канеше да дръпне щепсела на един пациент, пътник към оня свят… нямаше да е голяма загуба. А твоят ден как мина?
- Като твоя, нищо особено. Само дето се проявих като абсолютна глупачка пред цялата вселена, защото си помислих, че съм обсебена от демон. Цялата патърдия беше напълно излишна, защото демонът се оказа просто някакъв белчо, който решил да се намъкне в главата ми. Иначе все същите работи.
Двете останаха мълчаливи за известно време и изведнъж Маги осъзна какво й беше казала Моли.
- Моли, толкова съжалявам! Заради цялата тази история с Тони дори не те попитах как е Линдзи. Не спрях да говоря за себе си. - Преди Моли да успее да отвърне нещо, Магм продължи: - Тони, тук ли си още? Аха. Тъкмо от това сс
страхувах. Както и да е. Тони, Моли има прекрасна дъщеря. ‘ Името й е Линдзи и е най-очарователното момиче в целия свят, макар да е само на четиринайсет. Преди около година… - Тя направи пауза и погледна Моли, която кимна. -I …започна да й прилошава и наскоро, преди шест месеца, й , поставиха диагноза ОМЛ, остра миелоидна левкемия, и напоследък никак не й е леко. И докато ние с теб в църквата разигравахме онзи театър, Моли е била в детската бол-[ ница „Дорнбехър“ при Линдзи. Чу ли всичко, което ти казах? Добре… Да, всички съжаляваме, но така стоят нещата. Ако знаеш как да се молиш, можеш да започваш още сега. - Тя (се обърна към Моли. - Та какво казваше, преди така грубо да те прекъсна? Чувствам се така, сякаш водя разговор по телефона едновременно с теб и с Тони на другата линия, а 1ис мога да направя разговора конферентен. Съжалявам!
- Няма проблем - махна с ръка Моли. - И без това не • разбирам нищо. - Тя направи пауза, за да пренасочи мисиите си. - Линдзи се бори. Лекарите очакват, че броят на
(белите кръвни клетки ще стигне нулата в следващите ден или два, тогава ще преминем към следващия цикъл хими-■ отерапия. Непрекъснато питам за прогноза, но ти си медицинска сестра, знаеш, че никой лекар не желае да дава празни надежди. Ще ми се да можех да поговоря с Онзи в (дъното на цялото това протакане.