- Скъпи Боже, не искам този мъж в сънищата си. Амин!.. Тук ли си още?
- Да, съжалявам! Не знам какво да ти кажа.
- Е, като измислиш нещо, уведоми ме. Аз ще седя тук на това кресло и ще чакам. - Маги се пресегна, дръпна едно подарено одеяло от дивана и покри краката си, надявайки се да прекара нощта така.
- Маги? - каза неуверено Тони.
- Тони? - отвърна Маги.
- Може ли да те помоля за една услуга?
- Зависи.
- Бих желал утре да посетя университетската болница, имам предвид да посетя себе си там.
- Това ли е услугата, за която става въпрос? Искаш да те заведа в болницата, за да видиш себе си в кома?
- Да, вероятно звучи нелепо, но имам нужда от това. Маги се замисли за кратко.
- Всъщност не съм сигурна, че мога да ти помогна, дори у ipe да си отново в главата ми. Не работя в интензивното отделение на неврологията, а там достъпът е ограничен. Само роднини на пациентите и точно определени хора мо-I ат да влизат, и то само по двама наведнъж, което в нашия случай, разбира се, не е проблем. Това, че Каби е успял да
I проникне там, е цяло чудо и съм сигурна, че персоналът не с особено доволен от факта. Имаш ли някой роднина, с Помощта на когото мога да вляза?
I - Не, нямам… Всъщност, да… Не, нямам. - Той продължи да се двоуми, а Маги чакаше, повдигнала въпросително Вежди.
| - Е, добре, имам брат, Джейкъб, но не знам къде е. Не Вмс разговаряли от няколко години. Той е единственият ■Однина, когото имам. Но връзката ни е почти прекъсната. [ - Семейство нямаш ли?
I • Бившата ми съпруга живее на Източния бряг, а дъщеря ми живее близо до нея, но тя ме мрази.
[ - Хм, винаги ли си оказвал такъв положителен ефект Върху хората?
- Да, в повечето случаи - призна Тони. - Почти винаги съм се оказвал за другите тежък кръст, който трябва да носят.
- В такъв случай молбата ми към Бог е да вдигне този кръст от плещите ми - отбеляза Маги. - Да, знай, че за това ми е молитвата тази вечер, но в случай че утре си все още тук, ще видя какво мога да направя, за да посетиш себе си в болницата.
Тя поклати глава, изумена от абсурдността на ситуацията.
- Благодаря, Маги. Между другото мисля, че можеш спокойно да отидеш в леглото си, защото май си тръгвам….
Не знаеше как, но този път усети началото на прехода и докато предусещането му се оформи в мисъл, вече спеше, в междинното пространство.
МЕЖДУ ДВА СВЯТА
Именно онова, което човек взима за прекъсвания, е самият живот.
К. С. ЛУИС
Тони се събуди със сепване, леко замаян и без идея къде се намира. Измъкна се от леглото, дръпна завесата на прозореца и с изненада откри, че отново е в спалнята на порутената фермерска къща, където Исус твърдеше, че живее. Сега обаче тя беше по-голяма и подобре уредена. Леглото беше по-солидно и с по-добра изработка, нямаше ги пружината и дюшека, на които беше спал предния път. Част от шперплатовото покритие по подовете бе заместено с масивно дърво. През един от прозорците вече не проникваше вятър, тъй като старата дограма бе сменена с нова, двойна.
На вратата се почука — както преди, три удара. Когато Тони отвори, вместо Исус, както очакваше, видя широко усмихнатия Джак, който държеше поднос със закуска и кафе.
- О, здравей, Джак от Ирландия! - възкликна Тони. -Питах се дали ще те видя отново след първата ни кратка среща.
- Удоволствие и чест за мен е да те видя отново, Антъни. W Джак се усмихна и Тони отстъпи встрани, за да му направи път. Мъжът влезе в стаята и внимателно остави подноса На една масичка, след което наля някаква черна ароматна течност в чаша с по-големи от обичайните размери. Обърна се и подаде напитката на Тони.
- Черно кафе, ако си спомням добре. Колкото до мен, аз никога не мога да се наситя на чая.
Тони кимна с благодарност и отпи първата глътка, топла и мека като коприна.
- А също така с удоволствие трябва да ти съобщя - добави Джак, вдигайки капака на подноса, върху който имаше яйца, задушени зеленчуци и намазана с масло кифличка, - че на нас двамата с теб ни е отредено да се опознаем по-дълбоко, с течение на времето, разбира се.
- Не съм убеден, че въобще е нужно да питам какво точно имаш предвид - промърмори Тони и начена с нетърпение храната.
- Всъщност това няма значение - въздъхна Джак, придърпа един тапициран стол и седна на него. - Така или иначе настоящият миг съдържа в себе си всички останали мигове, затова не е необходимо да сме другаде, освен в настоящето.
- Както и да е - каза с примирение Тони. Той вече приемаше по-спокойно неспособността си да разбира всичко, дори понякога собствения си език. - Нека те попитам нещо, Джак, ако позволиш… - Той направи спираловидно движение с вилицата си във въздуха, сякаш за да придаде на въпроса си по-голяма отчетливост. - Това междинно времепространство, където сме ние с теб, отвъдният свят ли е?