Двамата бяха забавили крачка, тъй като пътеката се стесняваше, завоите й ставаха все повече и я накъсваха големи камъни и подаващи се на повърхността дървесни корени. От известно време във въздуха се долавяше някаква засилваща се неприятна миризма, която вече се бе превърнала в почти непоносима смрад. Тони сбърчи нос.
- Пфу, каква е тази воня? Мирише ми на…
- Смет? Защото именно на това се дължи вонята - отвърна Джак. - Съседите ти не са от най-големите чистници и оставят отпадъците си навсякъде. Отказват да ги изгарят. Погледни!
Стотина метра надолу по пътеката Тони видя две големи фигури, които бавно ги приближаваха. Джак вдигна ръка и Тони спря.
- Време е да се разделим, Антъяи. Не съм убеден, че отново ще се видим в междинното времепространство, но със сигурност ще се срещаме често в отвъдния свят.
- Оставяш ли ме? Ами съседите? Мислех, че ти ще ме запознаеш с тях.
- Казах, че ще те отведа, за да се срещнеш с тях. Не е нужно някой да ви представя един на друг. - Гласът на Джак Оеше любезен и топъл, но той с лукава усмивка добави следното: - Аз не съм от любимците на твоите съседи и ако се появим заедно, ще причиним повече объркване, отколкото ако си сам.
- Обърканият, както обикновено, съм аз - отбеляза Тони. - Отново не разбирам.
- Няма нужда да разбираш, момчето ми. Просто помни, че никога не си сам. Имаш всичко, от което се нуждаеш в момента.
Джак притисна Тони силно в обятията си и леко, почти неусетно, го целуна по бузата, както баща би целунал скъпия си син.
Тони започна да се плъзга.
СЮЖЕТЪТ СЕ УСЛОЖНЯВА
Истинските приятели забиват ножа в гърдите ти.
ОСКАР УАЙЛД
?Тони гледаше през очите на Маги, която пък през кухненския прозорец наблюдаваше двамата мъже, които слязоха от един линкълн, спрял пред къщата.
- Маги? - обади се Тони. - Какво става?
- Тони! - изписка Маги. - Благодаря на Всевишния, че си тук. Къде беше? Но това сега няма значение, тук назрява беда с огромни мащаби. Видя ли кой слезе от автомобила отпред, видя ли?
Тони почувства как нейното вълнение нахлува в него като приливна вълна, но успя да се съсредоточи върху двамата отвън, които в момента разговаряха на тротоара и от време на време поглеждаха към къщата на Маги. Изведнъж Тони разпозна единия.
- Старейшина Кларънс е ченге? Не си ми казвала, че е ченге.
- Да, Кларънс е полицай. Но защо да ти казвам? Струваш ми се напрегнат, да не би да си направил нещо незаконно?
- Не! - отвърна Тони. - Просто не очаквах да е полицай.
- Хайде, хайде! - възкликна Маги. - Ти ще ми говориш ча неочаквани неща. О, боже, идват насам! Бързо, направи нещо!
Тони нямаше идея защо Маги се беше притеснила така. Разтревожен от тона й, при нормални обстоятелства той би потърсил къде да се скрие, което обаче в сегашната ситуация беше абсурдно и смешно. И той се засмя. Маги се втурна в коридора и панически започна да си слага грим и червило. Тони, неспособен да се овладее, започна през смях да я съветва къде и как да ги поставя. Полагайки неимоверни усилия, той постепенно успя да потуши смеха си, но едва притихнал, отново се разхихика. Маги погледна гневно в огледалото. Ако погледите бяха способни да убиват, Тони щеше да бъде умъртвен на момента.
Звънецът на входната врата прозвуча.
- Защо си се паникьосала така? - попита Тони.
- Пред вратата е Кларънс - прошепна тя на огледалото, оправяйки последния непослушен кичур от косата си, - последният човек, когото исках да видя днес, като се изключи другият с него.
- По-възрастният бял мъж с Библията в ръка ли? Кой е той?
- Пастор Хорас Скор, ето кой. Стига да се сетя, ще ти разкажа за него по-късно - добави тя с лека усмивка, която поуспокои Тони.
Входният звънец прозвуча втори път.
- Подобре отвори. Вероятно са те видели на прозореца, а и колата ти е паркирана отвън. Между другото как направи тази драскотина на задния кал…
- Не е сега моментът да ти обяснявам, Тони - сряза го тя. - Ррр, можеш да си голям дразнител. - Маги изглади гънките на роклята си за пореден път, отиде до входната врата и я отвори. - А! Ама това не е ли пастор Скор. Каква приятна изненада! И старейшина Уолкър! Радвам се да ви видя отново толкова скоро… след… ъм, тъкмо се готвех да излизам…