- Тони? - повтори Кларънс името високо, сякаш Тони се намираше в другата стая. - Почакай, ти да не би да си Антъни Себастиян Спенсър?
- Да - отговори Тони. - И няма нужда да крещиш… просто говори нормално. Както и да е, откъде знаеш бащиното ми име?
- Аз съм ченге, не си ли спомняш? Разследвахме твоя случай. Изглеждаше малко подозрителен, затова претърсихме апартамента ти, този на касата на чиято врата имаше кръв. Твоята, предполагам?
- Да, мисля, че беше моята… Прилоша ми и припаднах там… не помня подробности. Между другото как влязохте в апартамента ми?
Кларънс се усмихна.
- Съжалявам, разбихме вратата. Не успяхме да открием човек, който да знае кода, затова използвахме старомодния метод.
В този момент пред къщата спря черно-бяла полицейска кола и полицаят на волана натисна клаксона. Кларънс отиде до вратата, отвори я и даде знак да го изчакат пет минути. Полицаят в колата се усмихна широко и кимна, вдигайки палец.
- Чудесно! - промърмори Кларънс на себе си. Как щеше да обясни това? Обръщайки се, за да не изглежда, че говори на себе си, той попита: - Тони, открихме много наблюдателни камери в апартамента ти, все от последно поколение… Знаеш ли за това?
- Да - призна Тони. - Сам ги поставих. Бях започнал да ставам малко параноичен напоследък. Но, честна дума, не съм поставял камери в банята и спалните. - Той внезапно изпита вина. Може би самото присъствие на полицая беше достатъчно, за да се събуди у него това чувство.
- Да, забелязахме това. Опитахме се да проследим къде отива сигналът от тях, но не успяхме да открием приемника. Ударихме на камък. Правеше ли записи някъде?
Тони никак не бе доволен от факта, че се бяха опитали да проследят сигнала. Това означаваше, че всички кодове автоматично се бяха променили, което беше проблем.
- В един свой офис в търговската част на града - отговори той. Това беше лъжа, не възнамеряваше да разкрива укритието си.
- Хм! - Кларънс се обърна към Маги. - И така, Маги, какво ще правим оттук нататък?
- Имам идея - намеси се отново Тони, опитвайки се да бъде полезен.
- Тони казва, че има идея, Маги. Той предлага… - Кларънс се усмихна широко, преди да продължи: - Казва, че трябва да те целуна.
- Наистина? Той ли ти каза това? Как да съм сигурна, чс действително го е казал, а не си измисляш, за да си откраднеш целувка от мен?
- Няма как да си сигурна - съгласи се Кларънс, - но аз лично смятам, че планът му е напълно разумен и има своите достойнства. Поне можем да опитаме. Най-доброто, което може да се случи, е той да се върне в теб.
- Най-доброто? - Маги наклони глава и вдигна вежди.
- Е, другото най-добро, освен самата целувка, разбира се. - Кларънс се подсмихна.
Двамата се целунаха. И този път това не беше бегла целувка по бузата, а истинска, дълго чакана и гореща целувка, ‘{а своя радост Тони усети, че отново се плъзва към позна-ю място. И отново се оказа в лице с мъжа, когото Маги обичаше.
- Достатъчно! - извика той. - Започвате да прекалявате!
- Той се върна, Кларънс - усмихна се Маги. - Но не ме целувай пак. Нямам представа дали това ще подейства отново, а повярвай ми, последното, което желаеш, е този тип да ти се меси в разследванията.
- Ами тогава искам да ти кажа - Кларънс нежно я прегърна, - че ти си най-интересната и необикновена жена, която някога съм познавал. А той през цялото време ли е тук?
- Не. Идва и си отива. Но аз не мога да го контролирам. Изглежда, само Бог решава кога да стават тия странни неща. Ще ти се обадя, когато съм… когато него го няма - прошепна тя.
- Чух те - обади се Тони.
Внезапно Маги се сети за нещо и хвана ръката на Кларънс, който се готвеше да излиза.
- Хей, Кларънс, докато правеше полицейските си проучвания за живота на този Себастиян…
- Името ми е Тони, ако обичате, оставете Себастиян на мира - помоли той.
- Откри ли някакви негови роднини? - довърши Маги.
- Да, открихме брат му, Джефри или Джералд…
- Джейкъб? - Тони беше изумен.
- Джейкъб? - повтори въпроса му Маги.
- Да, Джейкъб. Живее тук в града. Зашо питаш?
- Трябва да се срещна с него. Можеш ли да ми помогнеш?
Кларънс се подвоуми, преди да отговори:
- Ще видя какво мога да направя. По принцип не е разрешено. - Той поклати глава.
Маги понечи да целуне Кларънс за довиждане, но се усети и само го прегърна. После го изпрати с поглед, докато вървеше към колата. Той не погледна назад, вече беше влязъл в професионалната си роля. Тя обаче нямаше как да знае колко му беше трудно да удържи усмивката, която заплашваше да наруши сериозното му изражение.
Тони беше безмълвен, потопен в спомени и емоции.
ВЪТРЕШНА БИТКА
Апостолът ни казва, че „Бог е лЬбов“, и оттук, както и от това, че Бог е безкрайно същество, следва, че Той е безкраен извор на любов. От качеството Му самодостатъчност следва, че е пълен, преливащ и неизчерпаем извор на любов. А поради това, че е неизменно и вечно същество, Бог е неизменен и вечен извор на любов.