- Ти ги изгради с мисълта да си осигуриш безопасност, или поне илюзията за безопасност. Те заместват доверието. Сам започваш да разбираш, че пътят към доверието е доста труден.
- Значи имам нужда от тези стени, така ли?
- Докато вярваш, че си сам и си единственият човек, на когото можеш да имаш доверие, ще са ти необходими. Мерките, които човек взима, за да държи злото навън от себе си, често го принуждават да живее заедно с него в загражденията, които е построил. Онова, което първоначалио ти е осигурявало безопасност, впоследствие може да те съсипе.
- Но наистина ли нямам нужда от стени? Не са ли те все пак нещо добро?
Тони почувства как някой го прегърна отзад.
- Имаш нужда от граници - чу гласа на Исус, - не и от стени. Стените разделят, докато границите пораждат уважение. - Тони се отпусна в успокояващата прегръдка и от очите му неочаквано бликнаха сълзи и покапаха по земята. - Дори в материалния свят - продължи Исус - граници минават по най-красивите места, между океана и брега, между планините и равнините, там, където скалите на каньона срещат реката. Ние ще те научим как да се наслаждаваш на границите и да ни се доверяваш. Един ден повече няма да имаш нужда от стени.
Дори в момента, докато слушаше Исус, Тони чувстваше как вътрешните му стени постепенно се рушаха под напора на мисълта, че бива изцяло приет, заедно с всичките му недостатъци и несполуки, странности и гордост. Любов ли беше това? Това ли означаваше да бъдеш обичан?
- Хайде - обади се Баба, - Този-който-плаче-много, предстои ти още работа, а наближава моментът да тръгваш.
Исус извади кървавочервена носна кърпа и започна да бърше с нея очите и носа на Тони.
Стигнаха до пръснатите безразборно постройки, бивше обиталшце на измамниците. Любопитен от какво са направени, Тони протегна ръка и докосна най-близката от тях. И въпреки че наглед изглеждаше солидна и стабилна, при съвсем лек натиск се сгромоляса, превръщайки се в купчина отломки и прах.
- Само фасади - отбеляза той с висок глас. - Лъжи без никакво съдържание.
Баба, която стоеше зад него, се усмихна лъчезарно.
- Харесва ми промяната, която забелязвам в гласа ти -каза тя.
- Какво означава тя?
- Че изцелението на душата предизвиква промени в гласа на човек, които околните забелязват.
- Хм! - Тони не се бе замислял върху това, но определено в него имаше логика.
- Имам нещо за теб, Тони - прекъсна разговора им Исус. - Скоро ще ти потрябва.
Той му подаде голяма халка с ключове - сигурно бяха десетки, - с различни форми и размери.
- Какво е това?
- Как какво, ключове - промърмори Баба.
- Виждам, че са ключове, но за какво са? .
- За да отключват ключалки - промърмори отново тя.
Тони знаеше, че тази игра й се нрави.
- Какви ключалки?
- На врати.
- Какви врати?
- Всякакви. Много ключове, много врати.
- Предавам се - засмя се Тони и се обърна гьм Исус. -Какво искате да направя?
- Просто избери един ключ. Онзи, който избереш, в определен момент ще изиграе важна роля.
Тони се поколеба.
- Искаш да избера само един ключ? Ами ако избера грешния?
- Този, който избереш, ще е правилният, Тони - насърчи го Исус.
- Но… - продължаваше да е нерешителен Тони. - Защо ти не избереш вместо мен? Ти си с божествен произход, вероятно ще вземеш по-добро решение от мен.
Исус се усмихна, бръчиците около очите му направиха усмивката му по-лъчезарна.
- Трябва да проявиш инициатива, Тони, не да бъдеш марионетка.
- Значи… ми се доверявате да избера?
- Изцяло! - кимнаха и двамата.
Тони, без да бърза, започна да прехвърля ключовете на халката, да ги разглежда внимателно, спирайки се ту на един, ту на друг, докато най-сетне направи своя избор. Ключът изглеждаше много стар, сякаш от отдавна отминала епоха. Твърде възможно бе с него да се е отключвала дъбовата порта на някой средновековен замък в Европа.
— Добър избор - похвали го Баба. - Браво. - От един джоб тя изкара нишка синя светлина, наниза ключа на нея и завърза двата й края. После я постави на шията на Тони, пъхна ключа под ризата му, погледна го в очите и му каза просто: - Тръгвай!
ДИЛЕМАТА
Това, което лежи зад нас, и това, което се простира
пред нас, е нещо незначително В сравнение с оноВа, което се намира Вътре 8 нас.
РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН
- Мага?
I V I-О, колко мило от твоя страна да ме навестиш. Къде се изгуби? Всъщност няма значение, без това не искам да знам.
- Няма да ми повярваш, дори да ти разкажа. В момента не мога да разбера нищо от това, което се случва в живота ми, и все пак чувствам, че то има някакъв загадъчен смисъл.
- Тони замълча за миг и се вгледа през очите й. - Виждам, че отиваш в болницата.