- Аз също с радост бих я взела у дома - отвърна Маги и Тони почувства как сърцето й се сви от жал. - Просто ще вляза тихичко в стаята й и ще поседя при нея няколко минути. Всъщност запътила съм се към неврологията.
- Има ли нещо, за което да се тревожа? - вдигна въпросително вежди Хайди.
- Да не би да си болна? - попита Мисти иззад плота на рецепцията.
- А, не, просто друг… приятел е там. Днес реших да съчетая посещенията.
- Ясно - каза Хайди. - Хайде, че и мен ме чака обиколка. - Тя отново прегърна колежката си. - Маги, знай. че всички тук се молим за Линдзи.
- Благодаря ти, скъпа - отвърна Маги. - Това е най-доброто, което можете да сторите за нас сега.
Тони не бе казал и една дума, погълнат от емоциите на Маги и топлия поток на разговора. Маги добре познаваше отделението и след малко вече вървяха по коридора, на който се намираше стая № 9.
- Колежките ти са мили - отбеляза Тони - и симпатични!
- Ха-ха! - Маги се изкиска тихичко. - Хората, които работят тук, са най-добрите, но не си прави грешни заключения по миловидния външен вид на тези двете. Ананасовата принцеса, тоест Мисти, е кучето-пазач на този етаж и ако се опиташ да се промъкнеш покрай нея дори със запушен нос, тя ще ти откъсне главата и ще те накара да я оставиш на рецепцията, за да не заразиш някого. Най-сериозно трябва да се подхожда и към Камериерката. Наричат я още Русата бомба, като ударението винаги е върху „бомба“. - Маги отново се засмя тихичко, след което продължи: - И когато се оправиш, да не тръгнеш да сваляш колежките ми. Проверих те в Гугъл, репутацията ти сред жените не е толкова похвална.
Когато стигнаха стаята на Линдзи, Маги тихо отвори вратата и безшумно влезе. Крехко момиче спеше дълбоко на болничното легло, чиято горна част бе вдигната за удобство. Опадалата коса само подчертаваше детската му красота и невинност. Едната му ръка бе отпусната върху плюшен динозавър - по-конкретно стегозавър, ако се съдеше по дългите израстъци по гърба и опашката, а единият му крак беше отвит. Дишането му беше спокойно и ритмично, ала в него все пак се долавяше усилие.
За Тони гледката беше почти непосилна. Не бе си позволявал дори да доближава детска болнична стая, откакто… Бяха минали много години оттогава. Усещаше в себе си мощния импулс да се затвори, да избяга, но се възпротиви. Освен от своите емоции, той бе завладян и от дълбоката и силна, почти свирепа обич, която Маги изпитваше към бол-ната девойка. Нейните чувства го подкрепиха в битката с първоначалния импулс. И Тони постепенно надделя. Състраданието на Маги сякаш го бе хванало за ръката тъкмо когато се канеше да се оттегли, отказвайки да го освободи. Той се вслуша. Вдиша от въздуха в помещението. Всичко му бе така познато.
- Не е честно - прошепна той, макар да не бе възможно никой друг, освен Маги, да го чуе.
- Така е - отвърна тя, също шепнешком, за да не смути съня на детето.
Той се подвоуми, преди да зададе въпроса си, защото бе наясно, че колкото повече научеше за това момиче, толкова по-лично щеше да стане отношението му към него, но все пак попита:
- Каква каза, че е диагнозата й?
- OMJI - остра миелогенна левкемия.
- Тя се лекува, нали? - попита той с надежда.
- Почти всяка болест се лекува. Проблемът при нея е, че пробата й за Филаделфийска хромозома е положителна, а това прави изхода много несигурен.
- Филаделфийска хромозома? Какво е това?
- Случай, при който част от една хромозома се прехвърля в друга. Ще се опитам да ти го обясня ето така: в момента Линдзи спи в стая № 9, която е част от Филаделфийската хромозома. От стая № 22 е взето обзавеждане, натъпкано е в стая № 9, но само малка част от нещата в хромозома 9 са преместени в № 22 и нищо в крайна сметка не е на мястото си. Ето каква е иронията. Ако Линдзи имаше Синдром на Даун като Каби, шансовете й щяха да са подобри. Някои неща в този живот просто са пълен абсурд. И колкото повече се опитваш да си ги обясниш, толкова по-аб-сурдни ти се струват.
- Каква е прогнозата на лекарите? - попита най-сетне Тони, без да бе сигурен, че желаеше да чуе отговора. Знанието понякога беше твърде тежко бреме, но може би посредством споделянето хората имаха възможност да намалят индивидуалната тежест, която понасяха.
- При положение че се направи трансплантация, проведе се химиотерапия и се изпълнят други подобни процедури, предвижданият шанс да оцелее е 50 процента, но Филаделфийската хромозома доста ограничава вероятността за възстановяване. Отгоре на всичко бащата на Линдзи е от смесена раса, което прави намирането на донор много трудно, а самият той не може да бъде открит. Обсъжда се възможността за трансплантиране на стволови клетки от кръв на пъпна връв, но това също крие своите рискове. В крайна сметка, нуждаем се от чудо.