Влязоха в светла стая, в която лежеше мъж, свързан посредством маркучи и кабели към множество уреди. Помещението изпълваше ритмичният шум на апарата за командно дишане. Маги застана така, че Тони да може добре да вижда себе си.
- Изглеждам ужасно! - възкликна той.
- Ами почти си мъртъв - отвърна Маги и обходи с поглед апаратурата. - Ако се съди по показанията на уредите, в мозъка ти не протича кой знае каква активност. Няма почти никого на горния етаж, така да се каже.
Тони не обърна внимание на последния коментар. В главата му все още цареше хаос.
- Не мога да повярвам, че бившата ми съпруга идва тук, както и Анджела.
- Лори от списъка ли е бившата ти съпруга? Колко време бяхте женени? А коя е Анджела?
- Да, Лори е бившата ми съпруга. Живее на Източното крайбрежие, а дъщеря ни Анджела живее близо до нея, най-вече за да е далеч от мен, предполагам… Женени бяхме… ъм… кой път имаш предвид?
- Как така „кой път“? Били сте женени повече от веднъж? - Маги не можеше да повярва на ушите си и сложи ръка пред устата си, за да не се разсмее. - Защо досега не си ми разказвал за това? - попита го, говорейки в шепата си.
- Ами… - Тони не знаеше как да отговори, че да не предизвика нов порой от въпроси. - Така е. Женил съм се два пъти в живота си, и двата пъти за една и съща жена, но наистина се срамувам от начина, по който се отнесох с нея, така че… Всъщност не ми се щеше да обсъждаме точно този въпрос.
- А Анджела? Твоята дъщеря.
- Бях ужасен баща. Физическото присъствие на мъж в семейството не компенсира липсата на баща. В определен смисъл никога не съм присъствал в живота й.
- Знае ли тя?
- Кой да знае, какво да знае?
- Твоята бивша. Знае ли, че съжаляваш?
- Съмнявам се. Никога не съм й казвал. Не си давах сметка какво съм сторил и какъв задник… Знаеш ли… ти познаваш само малка част от моя характер, който съвсем не е възхитителен… Между другото съжалявам за това…
- Тони, никога не съм срещала човек, който да е изцяло лош. Отчасти лош, да, но никога изцяло. Всеки някога е бил дете, а това ме кара да вярвам, че за всеки има надежда. Хората се държат лошо поради конкретна причина, често без самите да знаят каква е тя. Може причината в момента да не е явна, може да отнеме доста време, докато бъде открита, но такава неизменно съществува.
- Да, в момента и аз търся и съм обнадежден, защото мисля, че започвам да разбирам някои неща.
Маги беше достатъчно тактична, за да не продължи да го разпитва, и за кратко и двамата се умълчаха, всеки отдаден на свои мисли.
Първа Маги наруши мълчанието:
- В такъв случай… техните посещения са изненада за теб?
- Всичко е изненада за мен - промърмори той. - Предполагам ти също обичаш изненадите?
- Хей, изненадите са нещо много ценно. Напомнят на човек, че не е Бог.
- Интересно! - отвърна Тони. - Напомни ми някой път да ти разкажа за един разговор, който водих с… Няма значение.
Маги изчака.
- Та… докато Кларънс не ни каза, нямах представа, че Джейк живее дори в тази част на страната. Последното, което чух за него, беше, че бил някъде в Колорадо. Лори и Анджела ме мразят и в червата, затова не мога да си обясня тяхното желание да идват тук, освен ако… - Той направи пауза, мислейки за някаква възможност. - …Освен ако смятат, че умирам, и са дошли да приберат наследството си.
- Това предположение е доста грубичко и малко пара-ноично, не смяташ ли? Не допускаш ли да са дошли от загриженост?
Мълчание. На Тони не беше му хрумвала тази възможност.
- Тони, само не ме оставяй сама тук!
Разговорът бе тласнал мислите на Тони в неподозирана посока и той внезапно си беше спомнил нещо, което го бе втрещило.
- О, не! - възкликна той, а в гласа му се долавяше надигаща се паника.
- Тони, замълчи! - Той бе извикал толкова силно, че Маги сериозно се разтревожи, че някой може да го чуе. - Какво става? Какво се случи?
- Завещанието ми! - Ако можеше в този момент да тръгне да тича, със сигурност би го направил. - Маги, промених завещанието си точно преди да се случи цялата история с комата. Бях напълно забравил за него до този момент. Не мога да повярвам! Какво направих?
Маги долови тревогата в гласа му.
- Тихо, Тони, успокой се. Променил си завещанието, какво толкова е станало? Това си е твоето завещание.
- О, Маги, не разбираш! Държах се като пълен идиот, като параноик, мислех, че всички искат да ме измамят, пиех твърде много и…
- И какво?
- Маги, трябва да ме разбереш, не бях с ума си.
- А сега с ума си ли си? - Маги едва не се засмя високо след своя ироничен въпрос, но се въздържа, за да не нарани Тони. - Кажи ми какво толкова направи, че сега така си скубеш косите?