- Оставих всичко на котките!
- Какво си направил?! - Маги не знаеше дали да вярва на ушите си.
- Оставих всичко на котките! - повтори Тони. - Направих ново завещание, в което оставих цялото си имущество па благотворителна организация, чиято дейност е посветена на котките. Просто избрах първата, която излезе като ре зултат в Гугъл.
- Котки? - поклати глава Маги. - Но защо котки?
- По глупави съображения. Винаги съм имал афинитп към котките. Нали знаеш, те са майстори в манипулацията и се идентифицирах с тях. Но основната причина беше чистата проклетия. Лори ги мрази. Това щеше да е моят начин да покажа на всички среден пръст от отвъдното. Не че вярвах, че ще мога да видя реакцията им, но си мислех, че така поне ще умра удовлетворен.
- Тони, аз харесвам котки, но въпреки това смятам, че това е една от най-подлите и жестоки постъпки и изобщо най-тъпото нещо, което съм чувала.
- Да, сега знам това, повярвай ми. Не съм вече същият човек, който бях, но… - Той изстена. - Не мога да повярвам. Каква ужасна каша забърках.
- И така, Тони… - рече Маги, опитвайки се да потисне импулса да се нахвърли с яростни думи и ругатни върху този мъж. - Защо по-точно сме тук днес? Защо поиска да дойдем? Не искаше просто да видиш очарователната си физиономия, нали така?
Тони вече не беше убеден, че желаеше да спаси от смъртта себе си. Не беше сигурен дали въобще искаше да взима решението кого да спаси. Кой беше той, че да прави такъв иажен избор? Исус и Баба го бяха уверили, че може да изцели когото си избере, но това решение се оказваше твърде сложно и той започваше да се замисля дали всъщност подаръкът, който му бяха направили, не беше проклятие.
I [очувства се безпомощен. В съзнанието му изплуваха образите на телевизионни евангелисти, лечители и шоумени. Как точно можеше да бъде изцелен един болен човек? Не беше се сетил да попита.
- Тони! - повика го Маги.
- Извинявай, Маги. Опитвам се да измисля нещо. Би ли Поставила ръка на челото ми?
- Да поставя ръка на челото ти? А защо просто не те целуна и не те изпратя там, откъдето си дошъл? - заплаши Го Маги.
- Вероятно го заслужавам, но, моля те, направи каквото 1Гт помолих.
Без колебание Маги протегна ръка и я постави на челото на Тони. Задържа я там.
- Исусе! - възкликна Тони. Не знаеше какво да прави. Изглежда, изборът беше очевиден. Той трябваше да живее. Трябваше да поправи толкова много грешки, само една от които беше завещанието му.
- Това молитва ли беше или възклицание? - попита Маги.
- Може би по малко и от двете - призна Тони. Той вече бе решен не само да направи трудния избор, но и да й разкрие своята дилема. - Маги, изправен съм пред тежка дилема. От известно време се опитвам да взема решение и не знам какво да правя.
- Ммхм, да чуем за какво става въпрос.
- Маги, Бог ми каза, че ми предоставя възможността да излекувам един човек, и дойдох тук, за да спася себе си. Но не съм сигурен дали това е правилното реш…
- Какво?! - Маги дръпна ръката си от челото на Тони като ужилена.
- Знам, знам. - Тони се опитваше да открие правилните думи, за да й обясни.
На вратата тихо се почука и в стаята надникна жена в болнична манта. Тя се огледа, сякаш очакваше да види повече от един посетител. Маги, все още потресена, бе застинала с ръка над главата на Тони. Това никак не успокои сестрата на вратата.
- Всичко наред… - Жената направи пауза, вдигайки въпросително едната си вежда. - …ли е?
Маги свали ръката си колкото й бе възможно по-спокойно и естествено.
- Да! Абсолютно всичко е наред, всички тук сме добре.
- Маги се усмихна със своята най-невинна усмивка и от стъпи от леглото. Това сякаш поуспокои сестрата. - Ние..
- Тя прочисти гърлото си. - Аз съм на посещение на моя добър приятел и вероятно сте ме чули… ъъъ… да се моля за него.
- О, вече сме „добри“ приятели? - не можа да се сдържи Тони.
Сестрата огледа стаята втори път, за да се увери, че всичко си е на мястото, а после й кимна с усмивка, която сякаш казваше „жал ми е, задето си чалната“. - Приключвате ли вече, защото има други хора, които чакат да посетят пациента. Искам да им кажа след колко време ще могат да влязат.
- О! - възкликна Маги. - Аз приключих!
- Не, не сме приключили! - възрази Тони.
- Да, приключихме - настоя Маги, но се сети за сестрата и с извинителен тон поясни: — Имам предвид… себе си и Бог. Свърших това, за което Той ме беше изпратил. Молитвите, както знаете, могат да бъдат произнасяни навсякъде и по всяко време, така че, щом чакат други посетители, аз мога да си тръгна на момента, да се изнижа покрай вас, за да могат те да влязат веднага. Ще се върна друг път.
Сестрата задържа вратата за миг, като че ли двоумейки се какво да направи, но накрая отвори и позволи на Маги да излезе,