- Караш ме да се усмихвам, ето какво мисля - отвърна Тони.
- Е, тогава животът ми е осмислен - изкиска се Маги. - Всъщност животът ми ще е изцяло осмислен, ако Кларънс ми подари годежен пръстен. Не се обиждай, Тони.
- Караш ме да ревнувам - засмя се Тони. - Маги, хрумна ми идея как да поправим тази глупост с котките, но ще ни трябва помощ. Колкото по-малко хора участват, толкова подобре. Мисля да се обърнем към Джейк, защото нямаме кой знае какъв избор, и към Кларънс, защото е ченге и ще ни помогне да извършим всичко както трябва.
- Тони, малко ме плашиш. Обир ли ще правим или какво? Тези неща никога не завършват добре. Гледам доста филми.
- Няма да е точно обир.
- „Няма да е точно обир“? Това не ме успокоява особено. Друго незаконно деяние ли ще е?
- Добър въпрос. Не съм сигурен, може би по-скоро на границата със закона. Докато не съм мъртъв, мисля, че няма да е престъпление.
- И искаш да замесиш моя Кларънс в подобно нещо?
- Няма друг начин, Маги.
- Драги, не желая Кларънс да бъде забъркван в разни деяния, пък били те и полупрестъпни. По-скоро бих оставила котките да спечелят.
- Маги, трябва да го направим.
- Защо ли не изляза навън и не целуна някое бездомно куче или пък котка, щом си си изгубил ума по тях?
- Не в котките е въпросът, Маги, а в мен. Моля те, довери ми се. Имаме нужда от помощта на Кларънс.
- О, боже! - Маги вдигна ръце към тавана. - Добре.
- Благодаря ти, Маги - продължи Тони. - Две неща трябва да обмислим. Мястото, където трябва да влезем, е моя собственост, но никой не знае за съществуването му. Устроих го, за да сме аз и най-важните ми книжа в абсолютна сигурност, затова охранителната система е от най-висш клас. Проблемът е, че когато полицията се е опитала да проследи къде отива сигналът от камерите в апартамента ми, охранителната система се е рестартирала с нов код и сега не мога да вляза без него.
- А защо очакваш да разбера всичко, което ми наговори? - попита Маги.
- Извинявай. Просто мислех на глас.
- Не забравяй, моля те, че когато мислиш на глас, заедно с теб мисля и аз, а точно сега мисля, че съм объркана.
- Добре, слушай. Имам скривалище край реката, близо до Макадам Авеню, но кодът за достъп в него е променен автоматично и има три начина, по които мога да се сдобия с него.
- Използвай тогава единия от тези начини - предложи Маги.
- Няма да е толкова просто, колкото изглежда отстрани. Писмо с новия код е било изпратено автоматично в специална пощенска кутия. Тази пощенска кутия може да бъде отворена единствено със специално пълномощно, което се съхранява в банкова депозитна кутия. А депозитната кутия на свой ред може да бъде отворена единствено при наличието на смъртен акт.
- Ама че работа! - каза замислено Маги. - Тази възможност не ни върши работа.
- Втората възможност - продължи Тони - не е много по-добра. При промяна на кода системата автоматично задейства изпращането на писмо по експресната поща и до Лори. Тя няма да има представа какво е съдържанието му и защо го е получила. То просто пристига в пощенската й кутия без никакво придружаващо обяснение и представлява допълнително подсигуряване. Никой не би предположил, че бих поверил нещо ценно на бившата си съпруга.
- Почакай! - прекъсна го Маги. - Как изглежда един такъв код?
- Представлява поредица от шест едноцифрени или двуцифрени числа, от едно до деветдесет и девет, които са избрани по произволен принцип - обясни той.
- Значи нещо подобно на числата в лотарията? - попита Маги и набързо изми ръцете си на чешмата.
- Да, би могло да се каже.
- А това тук дали би могло да е код? - Маги взе дамската си чанта от закачалката в коридора и взе да тършува из нея. Ликуваща, тя извади оттам плик със знака на експресната поща и го отвори. Вътре имаше един-единствен лист с напечатани на него шест числа, всяко в различен цвят.