- Доверието е свързано с риск, Тони. Взаимоотношенията между хората винаги крият рискове, но какво да се прави? Светът е безсмислен без взаимоотношенията. Някои са по-трудни и оплетени от други, има, разбира се, и безоблачни, но всички са важни.
Тя постави тавата с пая във фурната, провери температурата и се зае да си приготви чаша чай.
- Знаеш ли, цялото ти семейство се събра, Тони. Просто реших, че може би ще искаш да го знаеш.
- Благодаря ти, Маги. Благодаря ти, че направи това възможно.
- Няма защо, господин Тони.
- Защо ме нарече така… господин Тони? - попита я той изненадан.
- Не знам - отговори Маги. - Просто така ми дойде. Защо?
- Срещнах едно момиченце, което ме наричаше така. Твоето обръщение просто ми напомни за нея.
- Деца! - засмя се Маги. - Способни са да се промъкнат на места, до които не бихме допуснали друг да доближи.
- Наистина - съгласи се Тони.
Докато кейкът се печеше, двамата продължиха да си бъбрят като стари приятели. Разговорът им бе лек, но съдържателен.
Само секунди след като изпеченият ябълков пай бе изваден от фурната, Моли и Каби влетяха у дома, и двамата в приповдигнато настроение. Каби се нахвърли върху своята приятелка Маги и я дари с „мечешката прегръдка“, а после притисна глава към сърцето й и прошепна:
- Tax-ни… на-кога! - След което се изсмя и изтича по коридора към стаята си.
- Какво дете - каза Тони. - Необикновено е.
- Така е - съгласи се Маги. - Но какво означаваше това?
- Той ми напомни за един наш разговор преди време. По някакъв начин узнава, когато съм в теб.
- Това момче знае много неща.
Моли влезе в стаята и с най-слънчевата си усмивка прегърна силно Маги.
- Добри новини? - попита Маги.
- Относно Линдзи ли имаш предвид? Не съвсем. Състоянието й е все същото. - Тя снижи глас: - Тони тук ли е?
Маги кимна.
- Здравей, Тони. Прекарах доста време с твоето семейство тази сутрин, най-вече с Анджела. Всички много се забавлявахме, особено Анджела и Каби. Твоето момиче е истинско съкровище.
- Казва, че ти благодари - отвърна Маги, още преди Тони да е продумал.
- И… - Моли се усмихна. - Поопознах брат ти Джейк и мога да кажа, че ми хареса. Днес ме заведе на посещение при теб и ако трябва да съм честна, той е по-симпатичният от двама ви.
- Казва, че така ти се е сторило, защото сега е болен -предаде Маги.
- Сигурно е прав - засмя се Моли и отвори хладилника, за да потърси нещо за себе си и Каби.
- Има пай, Моли, предвидила съм и за теб и Каби.
- Чудесно. Ще си сложим за десерт. Ей сега се връщам. Обещах на Каби вечеря в задния двор и отивам да му занеса храната.
В този момент на вратата се позвъни, след което се чуха три резки почуквания. Никой не им обърна особено внимание, освен Тони, който се усмихна широко. Вероятно не беше нито Джак, нито Исус, помисли си той.
Беше Кларънс, застанал на прага с топла усмивка и цветя за Маги. Вълната от доволство я обля отвътре и Тони за кратко затвори очи и въздъхна дълбоко. Толкова много беше пропуснал или изгубил заради стените, които бе изградил в себе си.
- Няма да те целувам - прошепна Маги. - Знаеш кой е тук.
Кларънс се засмя.
- Е, тогава просто ми кажи, когато си иде. За да наваксаме.
- Сложила съм номера ти на бързо набиране - отвърна Маги и се изкиска.
- Еха, какво подушвам? - възкликна Кларънс. - Прясно опечен ябълков пай. Ухае също както ухаеше маминият. Имаш ли сладолед?
- Разбира се, Тиламук „нила“ става ли?
- Идеален е. - Кларънс се настани край масата, а Маги отряза повече от щедро парче от пая и сложи отгоре голяма буца сладолед. - Ако наминавам по-често оттук, ще се наложи да удвоя тренировките, но пък ако паят е толкова вкусен, колкото е апетитен ароматът му, заслужава си.
Маги му подаде чинията с пай и голяма лъжица и го изчака да изяде първата хапка. Кларънс реагира с почти детски възторг. - Маги, това е великолепно! Хич не ми се ще да призная, но паят ти е по-вкусен от този на мама.
Маги засия.
- От вас двамата ми се повдига - намеси се Тони. - Какви са тия лиготии и излияния? Пфу!
- Тони те поздравява - каза с усмивка Маги.
- Здравей, Тони - отвърна Кларънс и също се усмихна на Маги. После си отчупи още една хапка от пая, сложи я в устата си и започна да я дъвче бавно, наслаждавайки се на вкуса й.
- Здравей, Кларънс. - Моли, която се връщаше от задния двор, където Каби беше на пикник, прегърна полицая и седна на масата при него. - Какво става?
- Идваш в точния момент - каза Маги, която поставяше сладолед върху своето парче пай. - Тъкмо се канехме да преминем към съществената част.
Кларънс отново се обърна към Маги и заговори с по-сериозен тон:
- Тони, искам да те помоля за една голяма услуга.