- Казва, че е съгласен, защото и той иска да те помоли за голяма услуга - отвърна Маги.
- Би могла да целунеш Кларънс - предложи Тони, - за да му обясня сам какво искам, без да се’ налага да му предаваш. Така може би ще е по-лесно.
- Шегуваш ли се? - отвърна Маги. - И да ме оставите извън играта? Няма да стане! Колкото и идеята да целуна Кларънс да е съблазнителна, няма да се възползвам, благодаря ти. Ако двамата ще заговорничите, аз трябва да слушам, за да съм наясно с всичко. Хайде, ти си пръв, Кларънс.
- Тони, нямам право да искам от теб това, което ще поискам - започна Кларънс, - не знам дори дали нещо подобно е възможно, затова преди да ти кажа каквото и да било, моля те, знай, че не очаквам от теб непременно да го направиш. Това, че и ти ще поискаш услуга от мен, по никакъв начин не бива да те задължава да изпълниш моята молба. Изяснихме ли се?
- Казва, че му е кристално ясно, но е на мнение, че трябва да изчакаш и първо да чуеш каква услуга ще ти поиска той.
- Не ме е грижа - отвърна Кларънс. - Щом Маги участва, и аз съм вътре. - Той направи пауза. - Не е нещо незаконно, нали?
- Не смята, че е незаконно.
- Не смята, че е незаконно? - обади се Моли.
- Това все пак… е някакво успокоение - въздъхна полицаят. - Ето за какво бих желал да те помоля аз, но преди това да напомня, че си свободен да ми откажеш, за което няма да ти се сърдя.
Двете жени и Тони забелязаха как този силен мъж видимо се опитваше да овладее емоциите си, нещо, което, изглежда, не му се случваше често. Маги се пресегна и хвана ръката му, което почти го довърши, но той все пак съумя да възвърне самообладанието си и след като прочисти гърлото си, с леко сипкав глас, продължи:
- Майка ми страда от болестта на Алцхаймер. Преди няколко години бяхме принудени да я заведем в дом, където да се грижат за нея денонощно, защото ние нямахме тази възможност. Всичко след това се разви толкова бързо, много по-бързо, отколкото някой от нас бе очаквал. Аз бях в друг щат на обучение, когато тя изобщо изгуби връзка с нас.
- Много съжалявам, Кларънс - каза Моли и хвана другата му ръка.
Той вдигна поглед, в очите му проблясваха сълзи.
- Не успях да си поговоря с нея като за последно. Просто изведнъж спря да ме разпознава, в очите й зейна празнина, която ми се ще да мога да запълня по някакъв начин. Тони - продължи той, - просто напоследък не спирам да мисля… ако Маги я целуне… не е ли възможно да се прехвърлиш в нея, да я откриеш и да й предадеш някакво послание от мен, да й кажеш, че ми липсва, че липсва на всички ни. Знам, че звучи налудничаво, пък и не знам дали въобще е възможно…
- Той ще го направи - обяви Маги.
- Наистина ли? - Кларънс погледна Маги право в очите, лицето му, допреди миг напрегнато от силните емоции, видимо се отпусна.
- Разбира се, че ще го направи - включи се и Моли. - Ще го направиш, нали, Тони? - И тя погледна Маги в очите.
18*
273
- Да, ще го направи - потвърди Маги. - Но не е убеден, че ще се справи. Няма много голям опит в тези работи.
- Тони, благодарен съм ти дори само затова, че помисли за тази възможност. Вече съм ти много задължен.
- Казва, че не си му задължен и че на свой ред не иска да те задължава по никакъв начин със своята молба. Ти също можеш да откажеш, без да се чувстваш неудобно.
- Разбрано - отвърна Кларънс.
- И така - започна Маги, - нека се опитам да обясня какво иска Тони. Той има свръхсекретен офис някъде край реката, в непосредствена близост до Макадам Авеню. Не е шпионин или нещо подобно, но е решил да си направи този таен, неизвестен на никого офис, за да съхранява там някои от най-важните си неща. Кларънс, Тони иска да знае дали познаваш човек, който да се занимава с шредиране*? - Тя повдигна вежди, сякаш за да каже: „Не ме питай какво е това, аз просто предавам каквото чувам“.
- Да, имам един добър приятел, казва се Кевин. Работи в голяма компания за шрединг. Мисля, че имат договор да изпълняват дейността си и в нашия град. Защо?
- Някои документи трябва да бъдат унищожени - не счетоводни или незаконни книжа, просто лични неща - побърза да отговори Маги вместо Тони. После обърка глава леко настрани и сякаш на себе си каза: - Тони, защо не изчакаш, докато се оправиш, за да се погрижиш за това сам? - Тя отново се обърна към Кларънс със загрижено изражение. - Казва, че не е напълно сигурен дали ще се оправи и не иска да рискува. - Тя продължи да предава думите на Тони: - Трябва да иде в офиса си. Разполага с всички кодове за достъп, за да вземе каквото е нужно оттам. Казва, че се нуждае от теб, Кларънс, за да е сигурен, че ще извършим всичко, без да оставим следи. Знаеш ли как може да стане това?
Кларънс кимна.
^Нарязване на документи. - Б. пр.