- В такъв случай, мамо, с най-голяма радост ще ти по-свиря. А и на мен вероятно ще ми се отрази добре.
- Сигурна съм, че ще ти се отрази добре. И искам да запомниш, че независимо къде съм се залутала из вътрешния си свят, винаги ще чуя музиката ти. - После Амелия каза на сина си, че е време да тръгва, и двамата се прегърнаха дълго и нежно. Вътре, зад прозорците на очите си, тя протегна ръка назад към Тони, който я пое. Тя я стисна леко, обърна се с гръб към прозорците и едва чуто му каза: - Ан-тъни, едва ли някога ще успея да ти се отблагодаря подобаващо. Това беше най-прекрасният подарък, който някой някога ми е правил.
- Няма защо да ми се отблагодаряваш, Амелия. Идеята беше на Бог, аз само участвах в изпълнението й.
Амелия се обърна отново към прозорците.
- Маги, приближи се, скъпо момиче. - После взе двете ръце на Маги в своите и с най-мекия възможен тон й каза: - Ти накара сърцето на една майка да пее. Ти си почтена жена.
Маги сведе поглед.
- Благодаря ви, госпожо Уол…
- Мамо, скъпа, казвай ми мамо.
- Благодаря ти… мамо.
Маги едва бе произнесла последното, когато Амелия се наведе към нея и я целуна по челото. Тони отново се плъзна.
По-голямата част от пътуването до следващото им местоназначение премина в мълчание, всеки бе потопен в собствените си мисли. Следвайки напътствията на Тони, те навлязоха в Югозападен Портланд, стигнаха до реката и влязоха в подземния гараж, където се намираше изоставената портиерска стаичка, чиято незаключена входна врата бе почти незабележима. След като ги насочи къде да паркират, Тони им каза да извадят батериите и СИМ картите от мобилните си телефони.
- Хитро - отбеляза Кларънс.
- Кларънс, Тони смята, че трябва да сложим ръкавици.
- Прав е - съгласи се Кларънс и извади два чифта от задния си джоб. - Тони, имам само два чифта, затова не докосвай нищо, става ли?
- Тони казва да не се притесняваш за работата си - изкиска се Маги. - Казва, че отпечатъците му и без това са навсякъде вътре.
Двамата изминаха петнайсетината метра до стаичката, внимавайки да вървят точно където им казваше Тони.
- Тук смърди - отбеляза Маги, отваряйки вратата. Тя опипом намери ключа за осветлението и го натисна. Единствена жълта крушка освети с мъждива светлина помещението, пълно с всякакви боклуци. - Значи това е тайното ти шпионско местенце? Очаквах повече от теб, Тони.
Тони не обърна внимание на репликата на Маги, но забеляза, че тя носеше дамска ръчна чанта.
- Чанта? Не мога да повярвам. Взела си дамската си чанта?
- Една жена не ходи никъде без своята чанта. Ами ако се случи нещо и не можем да напуснем това място? Взела съм провизии, достатъчни за седмица.
- Добре, съжалявам, че повдигнах въпроса. Сега иди в онзи ъгъл там. Виждаш ли онази ръждясала кутия, монти-
рана на стената на около метър от пода? Да, точно тази. Отвори капака й и ще видиш вътре клавиатура. - Той изчака, докато Маги бе готова. - Така, сега натисни 9, 8, 5, 3, 5, 5… Добре. А сега натисни заедно клавишите „Въведи“ и „Включване“ и ги задръж в продължение на шест секунди.
Маги направи всичко според инструкциите. Шест секунди обаче бяха дълъг период, когато на човек му се налагаше да чака, и тя едва не освободи преждевременно клавишите. Чу се бръмчене и щракане и стената в дъното на стаичката се отмести, разкривайки лъскава огнеупорна врата.
Маги ахна.
- Е, това вече е нещо. Дан, дан, дан, дан, дан, дан, дан, дан, дан, дан - изтананика тя първите тактове от музикал-ната тема от филма „Мисията невъзможна“.
- А сега, Маги - продължи Тони, поклащайки глава, -прочети на Кларънс числата от писмото на Лори и му кажи да ги въведе на клавиатурата с двайсет клавиша до вратата.
- Добре: 8, 8, 1, 2, 12, 6… А сега, Кларънс, Тони казва да натиснеш клавиша „Въведи“ и да го задържиш, докато се чуе звуков сигнал. Добре! Сега натисни едновременно 1 и 3 и ги задръж, докато чуеш втори звуков сигнал. Чудесно!
След втория звуков сигнал някакъв механизъм в стената се раздвижи с металически шум.
- Задейства се! - Тони въздъхна с облекчение. - Сега можете да влезете.
Стоманената врата се отмести с лекота, включи се осветлението и пред тях се разкри скривалището: модерен, но пестеливо обзаведен апартамент със спалня, баня, малка кухня с маса и просторен работен кът. Единственото, което му липсваше, бяха прозорците, които бяха находчиво заместени с картини. Едната стена беше изцяло покрита с лавици, по които бяха наредени книги и папки с книжа, а в единия от ъглите имаше огромно дъбово бюро с голям компютърен монитор на него. Кларънс и Маги пристъпиха във вътрешността, вратата автоматично се затвори зад тях, а след това се чу как и външната стена се плъзна обратно на мястото си. Тони знаеше, че скрит таймер ще угаси и жълтата крушка, която бе останала да свети в портиерската стаичка.