- Леле! - възкликна Кларънс и подсвирна впечатлен. -Гова е изумително!
- Да - промърмори Тони. - Наистина изумително е какви неща може да те принуди да извършиш параноята.
- Обичаш да четеш значи? - Маги разглеждаше книгите в библиотеката. - Май си почитател на Стивън Кинг?
- Да, новелата „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“, която виждаш там, е първо издание. В другия офис имам първи издания и на други книги, но тази ми е любимата.
- Нека видим по-иататък… —продължи Маги да разглежда. - Имаш няколко книги на Орсън Скот Кард14 и книгата на Ема Донахю15, която от толкова време искам да прочета, и… Джоди Пиколт***? Четеш ли нейните неща?
- Не бих казал. Някой беше забравил тази книга в джоба на седалката в самолета и аз я взех.
- Еха! Виждам, че си имаш и сериозна колекция от класики, изцяло по мой вкус: Луис, Уилямс, Паркър и Макдоналд… и детективски истории за забавление.
- Повечето от тези стари книги не съм чел. Всъщност напоследък почти нищо не съм чел - призна Тони. - Купувал съм ги по-скоро като вложение, отколкото от интерес. От време на време взимам по някое томче от книжарницата „Пауълс“ в центъра. Знаеш ли, че там има невероятен раздел само с редки книги?
- Хайде престанете - прекъсна разговора им Кларънс. - От това място ме побиват тръпки. Не се обиждай, Тони, но ми се ще да вземем това, за което сме дошли, и час по-скоро да се омитаме.
Тони се съгласи и насочи двамата си помощници към ъгъла срещу дъбовото бюро. Там, вграден в пода, се намираше сейфът на Тони с традиционната кръгла брава с цифрови дискове. След като Маги, със съответните завъртания на дисковете по посока на часовниковата стрелка и обратно, въведе числата 9,18,10,4, и 12, някакъв скрит хидравличен механизъм се задейства и вратата на сейфа се отвори нагоре. Вътре имаше пачки книжа, документи и банкноти, както и кутии с различни размери.
Маги извади черна торба за смет от джоба на връхната си дреха.
- Какво да взема? - попита тя. - Парите ли?
Тони се засмя.
- Не, за жалост всичките са преброени, а серийните им номера - записани и съхранени в специална база данни. Допълнителна застраховка, че никой няма да се промъкне тук незабелязан.
- Леле! Параноик си, човече, но съм наистина впечатлена.
- Приемам това за комплимент, затова ти благодаря -отвърна Тони. - Можеш да кажеш на Кларънс да се оттегли настрана по време на тази част от операцията, за да не става свидетел на неща, които по-късно могат да са в негов ущърб. Само му кажи да не използва водата в кухнята и тоалетната, защото всичко се записва. - Маги предаде думите му на Кларънс и той покорно се отдалечи и се зае да разглежда апартамента. - Така, Маги, виждаш ли онова купче документи вдясно? Да, точно това. Вземи от тях колкото можеш да хванеш с ръка, но внимавай да не нарушиш поредността им. Аз ще гледам да открия търсения.
Маги направи каквото й бе казал Тони и постави пред себе си на пода голям куп официални наглед книжа. Прочете най-горния.
- Ето го завещанието ти. Това ли е глупостта с котките?
- Да, както вече казах, не се гордея с него. Просто го вземи и го сложи в чувала за смет. - Тони вътрешно въздъхна с най-дълбоко облекчение. Неприятното усещане в стомаха му и напрежението, което го гнетеше, изчезнаха. - Така, а сега вземи десетина от хванатите с телбод листове най-отгоре и ги постави вдясно от себе си на пода.
- Всичките ли са твои завещания? - попита Маги.
- Да. Какво да ти кажа, бях доста непостоянен в решенията си. Настроенията ми бързо се меняха.
- Добре че не съм те срещнала тогава - намръщи се Маги. - Не мисля, че бихме станали приятели.
- За жалост наистина щях да те отблъсна Маги и това щеше да е огромна загуба за мен.
Маги остана мълчалива за момент, а после попита:
- И така, какво търся?
- Всъщност не искам от теб да търсиш нищо, Маги, а просто да отгръщаш листовете, докато те спра.
Двамата продължиха бавно да преглеждат завещанията на Тони. Още дузина отидоха върху купчината за унищожаване вдясно.
- Спри! - възкликна изведнъж Тони. Може би най-сетне бе видял онова, което търсеше. - Мисля, че го открихме, Маги. Просто погледни другаде, не завъртай глава, но не чети, докато се уверя.
- Така добре ли е? - Тя едва устояваше на изкушението да надзърне в онова, което Тони четеше. - Тони, в ДНК-то ми е закодирано любопитството - изстена по едно време тя. - Не ми причинявай това!
- Добре тогава, вземи от сейфа снимката, която е вляво от купчината със завещанията, и гледай нея - предложи й той. - Може би това ще те разсее.