Отсъствието на кмета и жена му още повече затегна възела в стомаха на Гавин, макар че почти го беше очаквал. Сигурно им бяха наредили да се приберат, та Катерайн и Тарна да останат насаме с пратеничката. Което най-вероятно означаваше, че е глупак, като е поискал да чуе съобщението. Но това го знаеше още преди да излезе от обора.
— Лодкарят каза, че ще остане, където слязохме, докато не се вдигне обсадата — говореше с умора дребната жена, — но беше толкова изплашен, че вече сигурно е на левги надолу по реката. — Когато усети студа от вратата, се обърна и част от умората се изцеди от скулестото й лице. — Гавин Траканд — рече тя. — Имам заповеди за вас от Амирлинския трон, лорд Гавин.
— Заповеди ли? — каза Гавин, докато сваляше ръкавиците и ги затъкваше под колана си, за да спечели време. Този път поне грубата истина можеше да е от полза. — Защо ще ми праща заповеди Елайда? А и да ми праща, защо да съм длъжен да се подчинявам? Тя вече не разполага с мен, нито с Младоците. — Раджар беше заел почтителна поза пред Сестрите, с хванати зад гърба ръце, и сега погледна Гавин накриво. Нямаше да проговори, каквото и да кажеше Гавин, но Младоците не споделяха убежденията му. Айез Седай правеха каквото правеха и никой не можеше да знае защо го правят, докато някоя Сестра не реши да му каже. Младоците бяха посветили съдбата си на Бялата кула, от сърце и душа.
— Това може да почака, Наренвин — отсече Катерайн и придърпа наметалото си. Черната й коса се изсипа по раменете полуразрошена, сякаш я беше забърсала няколко пъти с гребена и се беше отказала. В нея се долавяше напрегнатост, която напомняше на Гавин за дебнеща жертва дива котка. Или може би пазеща се от клопки. Тя хвърли само един бегъл поглед към него и Раджар; нищо повече. — Имам спешна работа в Кулата. Кажи ми как да намеря това безименно рибарско селце. Все едно дали лодкарят ти ще е там, или не, ще намеря някой, който да ме прехвърли.
— И мен — вметна Тарна, стиснала упорито челюсти. Светлосините й очи бяха остри като копия. За разлика от косата на Катерайн, дългата светлоруса коса на Тарна беше толкова изрядна, сякаш слугиня я беше ресала, преди да слезе долу. Беше обаче също толкова напрегната, само по-сдържана. — И аз имам спешна причина да стигна до Кулата без повече бавене. — Кимна леко на Гавин, а на Раджар още по-леко, хладна като мрамора, от който сякаш бе изваяна. И все пак по-дружелюбно от физиономията, с която поглеждаше Катерайн и с която й се отвръщаше. Между двете жени винаги съществуваше някакво напрежение, макар да бяха от една и съща Аджа. Не се обичаха една друга, навярно дори се мразеха. При Айез Седай беше трудно да се съди за тези неща.
Гавин нямаше да съжали, ако видеше, че и двете си тръгват. Тарна беше пристигнала в Дорлан ден след появата на загадъчната армия, и както и да ги уреждаха тези неща помежду си Айез Седай, моментално разкара Лузония Коул от стаята й на горния кат, както и Коварла Балдийн от командването на единайсетте други Сестри, които вече бяха в селото. Човек можеше да я помисли за Зелена от начина, по който взимаше всичко в ръцете си, разпитваше другите Сестри за положението и грижливо оглеждаше всеки ден Младоците, сякаш си търсеше Стражници между тях. Това, че ги оглежда Червена, ги бе накарало да се озъртат притеснено. Още по-лошото бе, че Тарна с часове яздеше из околностите независимо от студа и снега — мъчеше се да намери някой местен, който да й покаже път към града покрай обсадителите. И рано или късно щеше да доведе съгледвачите им до Дорлан. Катерайн беше пристигнала едва вчера, побесняла от това, че пътят й до Тар Валон е запушен, и тутакси отне командата от Тарна, наред със стаята на Коварла. Не че използваше по същия начин властта си. Отбягваше другите Сестри, отказваше да каже защо е изчезнала при Думайски кладенци или къде е била. Но също беше огледала Младоците. С излъчване на жена, оглеждаща брадва, която си е наумила да използва, без да се притеснява колко кръв ще се пролее. Гавин нямаше да се изненада, ако се бе опитала да го накара да й отвори с бой път до мостовете за града. Всъщност по-щастлив щеше да е, ако ги видеше да си заминават. Но пък тогава, след като си отидеха, щеше да му се наложи да се оправя с Наренвин. И със заповедите на Елайда.