— Какво казаха Старейте, Лоиал?
Вместо да отговори веднага, Лоиал се обърна към Мин, сякаш търсеше от нея подкрепа. Седнала на ръба на едно синьо кресло с кръстосани крака, тя се усмихна и кимна на огиера, а той въздъхна тежко — като вятър, лъхнал в пещера.
— Двамата с Карлдин посетихме всички стеддинг, Ранд. Всички освен стеддинг Шангтай, разбира се. Там не можех да отида, но оставях съобщение навсякъде, където ходих, а Дайтинг не е далече от Шангтай. Някой ще го отнесе там. Великият дънер се събира в Шангтай, а това ще привлече големи тълпи. Великият дънер се свиква за пръв път от хиляда години, откакто вие, човеците, сте водили вашата Стогодишна война, и е ред на Шангтай. Изглежда, ще обсъждат нещо много важно, но никой не пожела да ми каже за какво е свикан. За никой Дънер няма да ти кажат, докато не ти е поникнала брада — промърмори той и опипа с пръсти рехавите косми, избили на широката му брадичка. Явно имаше намерение да поправи някак тази липса, но не беше сигурен дали ще може. Лоиал беше вече на над деветдесет години, но за един огиер все още си беше момче.
— А Старейте? — търпеливо го подкани Ранд. Човек трябваше да е търпелив с Лоиал, както и с всеки огиер. Те не възприемаха времето като хората — кой сред хората ще му мисли чий ред било след хиляда години? — а Лоиал имаше навика да се разпростира много надълго, ако го оставиш. Много надълго.
Ушите на Лоиал помръднаха и той отново погледна към Мин, която отново му се усмихна окуражително.
— Е добре, както казах, навестих всички стеддинг, освен Шангтай. Карлдин не искаше да влиза вътре. Предпочиташе всяка нощ да спи под някой храст, вместо да се откъсне от Извора дори за минута. — Ранд си замълча, но Лоиал вдигна ръце от коленете си, с длани навън. — Стигам до същината, Ранд. Наистина. Направих, каквото можах, но не знам дали е достатъчно. Стеддингът в Граничните земи ми каза да се прибирам у дома и да оставя работите за по-възрастните и по-мъдри глави. Същото ми казаха в Шадуун и в Мардуун, в планините на Сенчестия бряг. Другите стеддинг се съгласиха да пазят Порталите към Пътищата. Не смятам, че са повярвали, че има опасност, но се съгласиха, така че ще ги пазят грижливо. И съм сигурен, че някой ще го предаде в Шангтай. На Старейте в Шангтай никога не им е харесвало да има Портал точно до стеддинга. Старея Хаман съм го чувал поне сто пъти да казва, че е опасно. Знам, че ще се съгласят да го пазят.
Ранд кимна замислено. Огиерите никога не лъжеха, или поне малцината, които се опитваха, бяха толкова лоши лъжци, че рядко повтаряха. Думата на един огиер се приемаше толкова сериозно, колкото човешката клетва. Порталите щяха да се пазят грижливо. Освен тези в Граничните земи и в планините на юг от Амадиция и Тарабон. От Портал до Портал човек можеше да премине от Гръбнака на света до Аритския океан, от Граничните земи до Морето на бурите, винаги в някакъв странен свят, някак извън времето, или може би някак покрай него. Два дни вървеж по Пътищата можеше да те отведе на сто мили или на петстотин, според пътеките, които си избрал. И според това дали си готов да поемеш рискове. Човек можеше много лесно да умре по Пътищата, ако не и по-лошо. Преди много време Пътищата бяха станали тъмни и пълни с развала. Тролоците обаче не се притесняваха особено от това, най-малкото когато ги водеха мърдраали. Тролоците се интересуваха само да убиват, особено когато ги водеха мърдраали. А девет Портала щяха да останат непазени, с опасността всеки от тях да се отвори и от него да изскочат пълчища тролоци. Поставянето на каквато и да било охрана без съдействието на стеддинг може би щеше да е невъзможно. Много хора не вярваха в съществуването на огиерите, а малцината, които вярваха, искаха да се месят без разрешение. Може би ашаманите, стига да намереше достатъчно, на които да може да се довери…
Изведнъж той забеляза, че не е единственият уморен в стаята. Лоиал изглеждаше посърнал и унил. Палтото му беше опърпано и висеше хлабаво на раменете му. За един огиер беше опасно да остава дълго време извън стеддинга, а Лоиал беше напуснал дома си преди цели пет години. Сигурно тези кратки гостувания през последните няколко месеца не бяха достатъчни за него.
— Може би трябва да се прибереш вече у дома, Лоиал. Стеддинг Шангтай е само на няколко дни път оттук.
Лоиал се сепна и столът под него изскърца тревожно. Ушите му също щръкнаха тревожно.