— Майка ми ще е там, Ранд. Тя е прочута Говорителка. Няма да пропусне Великия дънер.
— Не е възможно да е изминала целия път от Две реки — каза му Ранд. За майката на Лоиал се знаеше, че също така е прочута пешеходка, но все пак си имаше граници, дори за огиерите.
— Не познаваш майка ми — глухо като тъпан избоботи Лоиал. — А и Ерит ще е довела със себе си.
Мин се наведе към огиера, с опасен блясък в очите.
— Както говориш за Ерит, разбирам, че искаш да се ожените. Тогава защо непрекъснато бягаш от нея?
Ранд я изгледа от камината. Женитба. Авиенда беше приела, че ще се ожени за нея, а също и за Елейн и Мин, според айилския обичай. Елейн, изглежда, мислеше същото, колкото и странно да звучеше. Той поне смяташе, че си го мисли. А Мин какво мислеше? Никога не му беше казвала. Изобщо не трябваше да им позволява да го обвържат. Тази връзка щеше да ги стопи от скръб, след като умреше.
Ушите на Лоиал този път затрепериха неспокойно. Тези уши бяха една от причините огиерите да не могат да лъжат.
— Добре де, искам го. Мин. Разбира се, че го искам. Ерит е красива и е много възприемчива. Разправял ли съм ти колко внимателно ме слуша, когато й обяснявам за… Разбира се, че ти разправях. Казвам го на всички, които срещна. Искам да се оженя за нея. Но все още не. Не е като при вас, човеците. Мин. Ти правиш всичко, което те помоли Ранд. А Ерит ще очаква да се заседя у дома. Жените не пускат съпруга си да ходи насам-натам и да прави каквото си ще, ако това означава, че ще напусне стеддинга за повече от няколко дни. Аз трябва да си довърша книгата, а как ще я довърша, ако не видя всичко, което направи Ранд? Сигурен съм, че е направил много неща, откакто тръгнах от Кайриен, и знам, че така и няма да мога да ги запиша добре. Ерит просто няма да го разбере. Мин? Мин, ядоса ли ми се?
— Какво те кара да мислиш, че съм ядосана? — попита го тя хладно.
Лоиал въздъхна тежко и с толкова явно облекчение, че Ранд едва не зяпна. Светлина, огиерът наистина си мислеше, че щом тя казва, че не е ядосана, значи не е! Ранд смяташе, че самият той е като слепец в тъмното, що се отнася за жени, дори и за Мин — може би особено за Мин, — но Лоиал май трябваше още доста да понаучи, преди да се ожени за Ерит. Иначе тя щеше да му съдере кожата като на болна коза. Май беше най-добре да го изкара от стаята преди Мин да е свършила работата на Ерит. Ранд се окашля.
— Обмисли го тази нощ, Лоиал. Може до заранта да решиш друго. — Отчасти се надяваше, че Лоиал ще премисли. Огиерът твърде дълго беше стоял далече от дома си. Но отчасти… Можеше да използва Лоиал, ако онова, което му беше казала Аливия за сеанчанците, се окажеше вярно. Ненавиждаше се понякога. — Все едно, сега трябва да поговоря с Башийр. И с Логаин. — Изрече името със свити устни. Какво наистина търсеше Логаин при ашаманите?
Лоиал обаче не стана. Изражението му всъщност стана още по-тревожно, ушите му клюмнаха, а веждите увиснаха.
— Ранд, имам да ти кажа нещо. За онези Айез Седай, дето дойдоха с нас.
Когато продължи, зад прозорците отново засвяткаха мълнии, а гърмът затрещя по-силно. При някои бури затишието означава само, че идва най-лошото.
„Казах ти да ги избиеш всички, когато имаше шанс — изсмя се Луз Терин. — Казах ти.“
— И ти си сигурна, че са обвързани, Самицу? — попита твърдо Кацуан. И достатъчно силно, за да се чуе въпреки гръмотевиците, тътнещи над покрива на имението. Гърмът и мълниите подхождаха на настроението й. Иначе щеше да заръмжи. Само дългият опит й помагаше да седи спокойно и да отпива от чая от джинджифил. От много дълго време не беше позволявала гневът да я завладее, но сега искаше да захапе нещо. Или някого.
Самицу също държеше порцеланова чашка, но още не бе изпила и една глътка, и беше отказала предложения й от Кацуан стол. Слабичката Сестра извърна лице от огъня в камината отляво, поклати глава и звънчетата в тъмната й коса звъннаха. Не беше имала време да подсуши добре косата си и тя висеше мокра и натежала на гърба й. Лешниковокафявите й очи бяха изпълнени с безпокойство.
— Трудно можех да задам такъв въпрос на една Сестра, нали, Кацуан, а те самите така и не ми казаха. Че то коя ли би го направила? Отначало помислих, че са постъпили като Мерайз и Корел. И горката Дайгиан. — За миг лицето й трепна съчувствено. Напълно й беше позната болката, терзаеща Дайгиан след загубата й. Всяка Сестра, изгубила първия си Стражник, я познаваше много добре. — Но е ясно, че и Товейн, и Габрел са с Логаин. Смятам, че Габрел спи с него. Ако тук е направено свързване, трябва да са го направили мъжете.
— Обрат — измърмори Кацуан над чая си. Според някои този обрат беше честен, но тя никога не беше вярвала в честния бой. Човек или се бие, или не, и боят никога не е игра. Честността беше за хората, стоящи отстрани, докато други си пускат кръв. За съжаление, едва ли можеше да направи нещо, освен да се опита някак да задържи нещата в равновесие. — Радвам се поне, че ме предупреди донякъде, преди да съм се видяла с Товейн и останалите, но искам още утре да се върнеш в Кайриен.