С всяка следваща дума Логаин се стягаше все повече, но не сваляше очи от Ранд. Видно беше като рога на овнешка глава, че другите в дневната изобщо не го интересуват. Мин беше отказала да присъства на тази среща и се беше оттеглила да чете; Ранд дума не разбираше от книгите на Херид Фел, но тя ги намираше за възхитителни. Но той бе настоял Лоиал да остане и сега огиерът се преструваше, че много съсредоточено съзерцава пламъците в камината. Само дето от време на време попоглеждаше към вратата и ушите му помръдваха неспокойно, сякаш се чудеше дали би могъл да се измъкне незабелязано под прикритието на бурята. Даврам Башийр изглеждаше още по-нисък до огиера, с посивяла коса и черни дръпнати очи, нос като гарванов клюн и дебели мустаци, извити над устата. Той също беше взел меча си, по-къс от този на Логаин и извит. Башийр повечето време гледаше виното в чашата си и никъде другаде, но щом стрелнеше с поглед Логаин, палецът му неволно опипваше дръжката на меча. Неволно, според Ранд.
— Таим даде заповедта — каза Логаин хладно, с доста неудобство от това, че трябва да се обяснява пред публика. Внезапната мълния, ударила близо до къщата, освети лицето му: сурово и мрачно. — Реших, че идва от вас. — Стисна устни и погледът му леко се отмести към Башийр. — Таим върши много неща, за които хората мислят, че са по ваши указания — продължи той с неохота, — но си има свои планове. Флин, Наришма и Манфор са в списъка му на изменниците, както всички останали ашамани, които задържахте при себе си. Има си обкръжение от двайсет-трийсет души, които винаги са с него, и ги обучава насаме. Всеки, който носи Дракона, е в тази група — освен мен, и ако беше посмял, щеше да ми отнеме Дракона. Каквото и да сте направили, време е да хвърлите око на Черната кула, преди Таим да я разцепи по-лошо и от Бялата. Постигне ли го, ще видите, че повечето са верни на него, не на вас. Те го познават. Повечето дори не са ви виждали.
Ядосан, Ранд смъкна ръкавите си и се отпусна на един от столовете. Това, което бе направил, беше без значение за Логаин. Той знаеше, че сайдин вече е чист, но нямаше да може да повярва, че Ранд или който и да е човек е осъществил пречистването. Нима си въобразяваше, че Създателят е решил да протегне милостива ръка след три хиляди години страдание? Създателят бе сътворил света и след това бе оставил човечеството да го превърне в каквото си ще, в рай или пък в Ямата на ориста, негова работа. Създателят беше сътворил много светове, гледаше как всеки от тях процъфтява или загива и продължаваше да създава още безкрайно много светове. Един градинар не плаче за всяко повяхнало цвете.
За миг си помисли, че тези разсъждения трябва да са на Луз Терин. Доколкото си спомняше, самият той никога не бе разсъждавал по този начин за Създателя или за каквото и да било друго. Но в същото време усещаше как Луз Терин кима одобрително, като човек, слушащ словото на друг. Все пак преди Луз Терин той изобщо нямаше да може да разсъждава така. Колко ли още разстояние оставаше между тях?
— Таим ще трябва да почака — каза той уморено. Колко още можеше да почака Таим? Изненада го, че не чу Луз Терин гневно да го убеждава да убие Таим. Жалко, че това никак не го успокои. — Башийр, а ти за какво дойде, само за да се погрижиш Логаин да стигне до мен жив и здрав, за да ми съобщиш, че някой е намушкал Добрайн, или и ти ще ми възложиш някоя много спешна задача?
Башийр повдигна учудено вежда на тона на Ранд, погледна Логаин и стисна устни, но след малко изсумтя толкова силно, че мустаците му се разтресоха.
— Двама души са претършували шатрата ми — каза той и остави чашата с вино на синята резбована маса до стената. — Единият е показал бележка, за която, ако бях на мястото на всеки друг, щях да се закълна, че е написана от собствената ми ръка. Заповед да вземат „някои неща“. Според Лоиал двамата, които са намушкали с нож Добрайн, са имали пак такава бележка, написана уж от Добрайн. И слепец, ако има капка ум, ще разбере каква е била целта им. Двамата с Добрайн сме най-вероятните кандидати да пазят печатите. Имаш три и казваш, че три са счупени. Може би Сянката знае къде е последният.
Лоиал се беше извърнал от камината, когато салдеецът заговори, и ушите му бяха щръкнали. Сега той избухна:
— Това наистина е важно, Ранд. Ако някой счупи всички печати на затвора на Тъмния, или навярно само още един-два. Тъмния би могъл да излезе на свобода. Дори ти не можеш да се опълчиш срещу Тъмния! Тоест, знам, че според Пророчествата ще го направиш, но това може да се окаже само форма на изразяване. — Дори Логаин изглеждаше загрижен, погледът му го мереше от глава до пети, сякаш го претегляше спрямо Тъмния.