Ранд се отпусна в стола, стараейки се да прикрие умората. Печатите на затвора на Тъмния от една страна. Таим, който разцепва ашаманите — от друга. Дали седмият печат беше счупен вече? Дали Сянката започваше откритите си ходове на Последната битка?
— Башийр, веднъж ти ми каза нещо. Ако врагът ти предложи две цели…
— Удари трета — бързо довърши Башийр и Ранд кимна. Все едно, вече го беше решил. Гърмът така изтрещя в прозорците, че касите се разтресоха. Бурята се усилваше.
— Не мога да се бия със Сянката и със Сеанчан едновременно. Изпращам трима ви да уговорите мир със сеанчанците.
Башийр и Логаин го зяпнаха стъписани. След което заговориха един през друг. Лоиал просто изглеждаше готов да припадне.
Елза не я свърташе, докато слушаше доклада на Феарил какво се е случило, след като го остави в Кайриен. Дразнеше се не от сипкавия му глас. Мразеше мълниите и съжаляваше, че не може да заслони с преграда и ужасните светлини, които проблясваха в прозорците, така, както бе заслонила стаята срещу подслушване. Никой нямаше да помисли, че желанието й за интимност е странно, след като цели двайсет години беше убеждавала всички, че е женена за светлокосия мъж. Въпреки гласа си Феарил имаше външност на мъж, за когото една жена с охота би се венчала — висок, строен и много хубав. Стегнатите му тънки устни само правеха лицето му още по-хубаво. Разбира се, някои можеха да се замислят защо си няма повече от един Стражник. От друга страна, трудно беше да се намери мъж с всички необходими качества, и може би трябваше да започне да си търси. Мълнията отново освети прозорците.
— Да, да. Достатъчно — прекъсна го тя накрая. — Постъпил си правилно, Феарил. Някои можеха да се усъмнят, ако се бе оказал единственият, отказал се да потърси своята Айез Седай. — По връзката пробяга облекчение. Тя държеше той стриктно да се подчинява на заповедите й и макар той да знаеше, че не може да го убие, за да го накаже беше достатъчно да приглуши връзката, за да не сподели болката му. И една преграда, да приглуши писъците. Мразеше писъците почти колкото мълниите.
— Толкова по-добре, че си с мен — продължи тя. Жалко, че айилските диваци още държаха Фера, макар че трябваше да поразпита Бялата защо точно се е заклела, преди да може да й се довери. Допреди пътуването до Кайриен тя не знаеше, че нещо я свързва с Фера. Много жалко, че ни една от „сърцето“ й не беше с нея, но в Кайриен беше изпратена само тя, а тя не задаваше въпроси по заповедите, които получаваше, също както Феарил не оспорваше нейните. — Мисля, че няколко души ще трябва скоро да умрат. — Веднага щом решеше кои. Феарил сведе глава и по връзката пробяга доволство. Обичаше да убива. — Междувременно, бъди готов да убиеш всеки, който заплаши Преродения Дракон. Всеки.
В края на краищата, докато беше пленничка на диваците, й беше станало съвършено ясно. Прероденият Дракон трябваше да стигне до Последната битка. Иначе как щеше Великият властелин да го победи там?
Глава 25
Кога се носят накити
Перин крачеше нервно по цветните килими, застлани в шатрата, свил неловко рамене в тъмнозеленото копринено палто, което рядко обличаше, откакто Файле поръча да му го ушият. Тя твърдеше, че изкусното сребърно везмо много отивало на раменете му, но широкият бял колан, крепящ брадвата на хълбока му, най-обикновен като нея, само изтъкваше, че е глупак, който се прави на нещо повече от това, което е. От време на време той подръпваше ръкавиците си или поглеждаше с яд обшитото с кожа наметало, проснато на гърба на стола. На два пъти, без да спира да крачи, извади листа от ръкава си и го разгъна, за да огледа набързо нахвърляната карта на Малдън — градчето, където държаха Файле.
Джондин, Гет и Хю бяха настигнали бягащите жители на Малдън, но единственото полезно нещо, до което се бяха добрали, беше тази карта, а да задържат някого достатъчно дълго, за да я нахвърлят, се беше оказало трудна задача. Онези, които се бяха оказали достатъчно силни, за да се бият, или бяха мъртви, или носеха бялото на гай-шайн при Шайдо; оставени да напуснат бяха старците и най-младите, болните и сакатите. Според Джондин само мисълта, че някой може да ги принуди да се върнат и да се бият с Шайдо, ускоряваше крачките им на север към Андор и към спасението. Картата беше главоблъсканица — лабиринт от улици, замъкът на господарката и огромната щерна в северната част. Човъркаше го с възможностите, които предлагаше. Възможности в случай, че решеше по-голямата главоблъсканица, която не беше показана на картата, огромната маса Шайдо, обкръжили укрепения със стени град, да не говорим за четиристотинте или петстотинте Мъдри на Шайдо, които можеха да преливат. Тъй че картата се върна в ръкава му, а той продължи да крачи.