Това, което раздвижи тази сутрин Перин, беше тъкмо съдържанието на тези черни котли над огньовете. При толкова много излизащи на лов хора дивечът из околностите оредяваше, а всичко останало бе на изчерпване. Стигнали бяха дотам, че да търсят запасите на катериците, за да подсилват овесената каша, а толкова късно през зимата това, което намираха, в най-добрия случай се оказваше изсъхнало. Вкисналата смес донякъде пълнеше корема, но човек трябваше да е много гладен, за да я яде. Доколкото можеше да види, повечето хора гледаха гладно котлите. Последната от колите изтрополи през отвора, направен в кръга от изострени колове около лагера; кайриенските колари, загърнати до ушите, се бяха свили на каприте като черни вълнени чували. Всичко докарано от колите беше струпано в центъра на лагера. Опразнени, те подскачаха по коловозите, оставени от колите пред тях, и дългата колона потъваше в околната гора.
Появата на Перин с Берелайн и Арганда по петите му предизвика разбъркване, но не и между гладните мъже от Две реки. О, неколцина от тях кимваха крадешком към него — един-двама глупаци чак се прегънаха в кръста! — но повечето все още избягваха да поглеждат към него, когато наблизо се въртеше Берелайн. Идиоти. Безмозъчни идиоти! Имаше обаче и много други хора, скупчени малко встрани от неговата бяло-червена шатра, по пътеките между другите шатри. Един майенски войник в сива куртка и без оръжие притича, повел бялата кобила на Берелайн, поклони се и се наведе да задържи стремето. Анура вече беше яхнала тънкокраката си кобила, черна почти колкото тази на Берелайн беше бяла. С плитките й с мънистата, увиснали до кръста от качулката на наметалото й, Айез Седай сякаш почти не забелязваше жената, която уж трябваше да съветва, а се взираше с присвити очи към ниските айилски шатри, където не се движеше нищо, освен треперливите резки на пушека, излизащ от димоотводите. Едноокият Гален обаче, с червения си шлем, нагръдник и превръзка на окото, компенсира незаинтересоваността на тарабонската Сестра. Още с появата на Берелайн той изрева команда, която вкочани петдесетината Крилати гвардейци като статуи — дългите им, с червени ленти и увенчани със стомана пики щръкнаха нагоре, а когато и тя яхна кобилата си. Гален изрева нова команда и те като един се метнаха на конете.
Арганда изгледа навъсено най-напред айилските шатри, после се намръщи към майенците и накрая закрачи към струпаните от другата страна също толкова геалдански пиконосци в бляскава броня и конични зелени шлемове и заговори тихо на един, който, изглежда, ги командваше. Беше длъгнест мъж, казваше се Кирейн и Перин подозираше, че е със знатно потекло, заради надменния поглед иззад забралото на посребрения му шлем. Арганда беше толкова нисък, че Кирейн трябваше да се наведе, за да чуе какво му говорят, от което лицето на по-високия мъж се смрази още повече. Един от мъжете зад Кирейн носеше червено знаме с трите шестолъчи Сребърни звезди на Геалдан вместо пика със зелена лента, а един от Крилатата гвардия носеше майенския Златен ястреб на синьо поле.
Ейрам също беше тук, макар да стоеше малко настрана и да не беше готов за езда. Загърнат в отвратителното си зелено палто, с дръжката на меча, щръкнала над едното му рамо, той пък се въсеше завистливо ту към майенците, ту към геалданците. Щом забеляза Перин, лицето му стана мрачно и той се забърза, бутайки се между чакащите закуската си мъже от Две реки. Не се спираше да се извини, щом бутнеше някого. Ейрам напоследък ставаше все по-докачлив, ръмжеше и се зъбеше на всекиго освен Перин заради това, че дните си течаха, а те си седяха на едно място и чакаха. Предния ден едва не се сби с двама геалданци заради нещо, което никой от тримата не помнеше, след като ги разтърваха, само дето Ейрам каза, че геалданците нямали капка уважение, а те пък — че имал мръсна уста. Точно затова бившият Калайджия се държеше тази заран по-назад. Работите в Соу Хейбор бездруго щяха да се окажат много неприятни, нямаше нужда и Ейрам да се сбие пак, когато Перин не го гледа.
— Дръж под око Ейрам — промълви той на Данил, когато му доведе дорчото. — И си отваряй очите за Арганда — добави той, докато пъхаше кесиите в дисагите и затягаше здраво каишките. Тежестта на дяла на Берелайн много добре балансираше неговия принос и този на Арганда. Какво пък, тя си имаше причина да бъде щедра. Нейните хора май бяха най-гладните. — Арганда ми прилича на човек, готов да направи някоя глупост. — Стъпко подскочи и замята глава, щом Перин хвана юздите, но бързо се укроти под спокойната му, но твърда ръка.