Берелайн като че ли долови мислите му.
— Когато идеш да си купиш чувал брашно — каза тя, — се обличаш като бедняк, за да си помисли продавачката, че не можеш да си позволиш повече от необходимото. Искаш ли да купиш цял фургон брашно, си носиш накитите, за да помисли, че можеш да се върнеш за още.
Перин се изсмя, колкото и да не му беше весело. Думите й много му напомниха за нещо, което майстор Люхан му беше казал веднъж, като го бе сръгал в ребрата да покаже, че е шега, но с много сериозен тон. Облечи се бедно, когато искаш малка услуга, и богато, когато търсиш голяма. Много го зарадва, че Берелайн вече не миришеше на тръгнала на лов вълчица. Една грижа по-малко на главата му.
Скоро настигнаха последната кола от кервана — дълга колона, която вече бе спряла при терена за Пътуване. Брадвите и много мъжка пот бяха разчистили дърветата, за да се отвори малко сечище за Порталите, но то вече беше запълнено, преди Гален да развърне в кръг своите пиконосци. Фейджър Неалд също беше пристигнал — мурандийското конте с намазаните с восък тънки мустачки. Куртката му можеше да мине и за палто пред хора, не виждали досега жив ашаман; добре поне, че беше се сетил да свали иглите от яката, които щяха да го отличат. Снегът не беше дълбок, но двайсетимата от Две реки, водени от Уил ал-Сийн, също бяха на конете си, вместо да стоят в снега, докато им замръзнат краката в ботушите. Изглеждаха много по-корави от хората, тръгнали с него от Две реки, с опнатите на гърбовете им дълги лъкове, пълните колчани и всевъзможните по форма и направа мечове. Перин се надяваше, че скоро ще може да ги прати да се върнат у дома. Или още по-добре, сам да ги върне.
Повечето от тях държаха дълги бойни тояги, но Тод ал-Каар и Флан Барстер носеха знамена — Червената Вълча глава на Перин, както и Червения орел на Манедерен. Тод беше вирнал упорито широката си брадичка, а Флан — висок мършав мъж от Стражеви хълм, изглеждаше някак посърнал. Сигурно никак не му харесваше тази работа, а може би и на Тод. Уил погледна Перин със същата подкупваща невинност, с която подлъгваше толкова момичета из Две реки — Уил много си падаше по пъстрото везмо по палтото на празници и просто обичаше да язди под тези знамена, може би с надеждата някоя жена да го види и да помисли, че са негови — но Перин си замълча. Другите трима не беше очаквал да види на сечището, също както и знамената.
Плътно загърнат в наметалото си, сякаш лекият ветрец беше виелица, Балвер мудно подкара пъстрия си кон да посрещне Перин. Двама от хранениците на Файле подкараха храбро след него. Сините очи на Медоре изглеждаха непривично на мургавото й тайренско лице, ама то и палтото с бухналите ръкави на зелени ивици не изглеждаше привично на гърдестата й фигура. Дъщеря на Върховен лорд, тя си беше благородничка от главата до петите, а мъжкото облекло просто не й отиваше. Латиан, светлокожият кайриенец, в тъмно почти колкото на Неалд палто, макар и нашарено с четири червени и сини ивици през гърдите, не беше много по-висок от нея, а и както подсмърчаше от студа и потъркваше острия си нос, май не беше и по-подготвен от нея. И никой от двамата не носеше меч — още една изненада.
— Милорд; милейди Първа — поздрави ги хрипливо Балвер и се поклони в седлото като врабец, поклащащ се на клонка. Очите му за миг се стрелнаха към трите Айез Седай, но това беше единственият знак, че е забелязал Сестрите. — Милорд, спомних си, че имам един познат в Соу Хейбор. Ножар, продава си изделията от село на село, но може да си е вкъщи, а не съм го виждал от няколко години. — За пръв път споменаваше, че има приятел някъде, и то в такова затънтено градче някъде в северна Алтара. Странно. Но Перин кимна. Подозираше, че около този приятел има нещо повече от това, което споделя Балвер. Започваше да подозира, че и около самия Балвер има нещо повече.
— А спътниците ви, господин Балвер? — Лицето на Берелайн си остана невъзмутимо под обшитата с кожа качулка, но тя замириса насмешливо. Тя много добре знаеше, че Файле използва младите си поклонници като шпиони и че Перин напоследък прави същото.
— Просто поискаха да се поразходят, милейди — сухо отвърна дребосъкът. — Гарантирам за тях, милорд. Обещаха да не ни създават неприятности, пък и могат да научат нещо. — Той също замириса насмешливо — малко мухлясала миризма естествено, от човек като него — макар и с нотка на раздразнение. Балвер знаеше, че тя знае, и това никак не му харесваше, но тя никога не го беше споменавала открито. У този Балвер определено се криеше нещо повече.