Близо до острите колове, очертали външния край на лагера, няколко мъже се бяха събрали в кръг. Само половината от тях бяха облечени в зелените палта и лъскавите брони на геалданските пиконосци. Останалите носеха пики или мечове, окачени на коланите върху омачканите им палта. Палтата бяха най-различни, от фина коприна до груба вълна или опърпани дрипи, но нито едно от тях не можеше да се нарече чисто, освен ако не го сравнеше човек с видяното в Соу Хейбор. Човек винаги можеше да познае хората на Масема, дори откъм гърба.
Друга една миризма стигна до него, докато приближаваше мъжете. Миризмата на печено месо. Последвана от един приглушен звук, който не искаше да чуе. Когато си запробива път с лакти, войниците се заозъртаха и почнаха да се отдръпват с неохота. Хората на Масема заотстъпваха — мърмореха навъсено за жълти очи и Твари на Сянката. Но тъй или иначе, той успя да излезе отпред.
На земята лежаха четирима високи мъже, рижи или светлокоси и облечени в кадин-сор, с вързани за глезените китки — зад гърба, и с клони, пъхнати зад коленете и под лактите. Лицата им бяха раздрани и подути, а устата им бяха затъкнати с парцали. Петият мъж беше гол, завързан между четири дебели, забити в земята кола, разпънат така, че чак жилите му се виждаха. Той се мяташе, колкото позволяваха връзките, и ревеше приглушено през парцала. На корема му бяха сложени няколко въглена, от които излизаше тънък дим. Тъкмо миризмата на пращящата плът беше ударила ноздрите на Перин. Въглените се бяха залепили за изпънатата кожа на мъжа и всеки път, щом успееше да изтърси някой, един ухилен тип в мръснозелено копринено палто, клекнал до него, поставяше друг с машите, които държеше, от делвата, разтопила земята отдолу на кал. Перин го познаваше. Казваше се Хари и обичаше да събира уши, нанизани на връв. Мъжки уши, женски уши, детски уши — за Хари беше все едно.
Без да мисли, Перин пристъпи напред и изрита купчината въглени върху вързания човек. Някои от тях улучиха Хари и той отскочи стъписан и изпищя, а пищенето му се обърна на врясък, когато ръката му падна в делвата. Претърколи се, стиснал до гърдите си изгорената си ръка, и изгледа Перин с гнева на невестулка, готова да захапе.
— Дивакът се преструва, Айбара — каза Масема. Перин така и не го беше забелязал. Масема беше застанал малко отстрани, със студено лице под бръснатия череп. Тъмните му, трескави очи се бяха присвили презрително. Миризмата на лудост се прокрадва през вонята на горяла плът. — Знам ги аз. Преструват се, че изпитват болка, но не изпитват нищо. Не и като другите хора. По-скоро камък ще нараниш, отколкото да накараш такъв като него да проговори.
Арганда, вкочанен до Масема, стискаше дръжката на меча си толкова силно, че ръката му трепереше.
— Ти може би искаш да си загубиш жената, Айбара — изхриптя той, — но аз няма да загубя кралицата си!
— Трябва да се направи — намеси се Ейрам, колкото умолително, толкова и настойчиво. Беше от другата страна на Масема и стискаше зеленото си наметало, сякаш за да не посегне и той към меча. Очите му бяха трескави почти колкото на Масема. — Ти си ме учил, че един мъж трябва да прави каквото трябва.
Перин с усилие отпусна юмруци. Каквото трябва. За Файле.
Берелайн и трите Айез Седай избутаха тълпата и излязоха отпред. Берелайн леко сбърчи нос, като видя мъжа, разпънат между коловете. Трите Айез Седай все едно гледаха парче дърво — толкова се промени изражението им. Елдара и Сюлин бяха с тях, и двете също толкова невъзмутими. Неколцина геалданци изгледаха намръщено айилките и замърмориха. Дрипавите мръсни мъже на Масема поглеждаха с гняв и айилките, и Айез Седай, но повечето от тях се дръпнаха настрана от тримата Стражници, а тези, които не се сетиха, бяха дръпнати от другарите си. Някои глупци знаеха границите на глупостта. Масема изгледа Берелайн с пламнали очи, след което реши да се престори, че тя не съществува. Някои глупци не знаеха граници.
Перин се наведе и измъкна парцала от устата на разпънатия. И едва успя да си дръпне ръката от захапката, по-зла и от тази на Стъпко.
Изведнъж айилецът отметна глава назад и запя с дълбок, ясен глас:
Смехът на Масема изригна по средата на пеенето. Космите по врата на Перин също изригнаха. Никога не беше чувал смеха на Масема. Много неприятен звук.
Не искаше да изгуби някой пръст, затова извади брадвата си от клупа и леко опря шипа й под брадичката на разпънатия, за да му затвори устата. От загорялото от слънцето лице го погледнаха очи с цвета на лед, безстрашни. Мъжът се усмихна.