Едесина кипна, тръсна глава и черната й коса се разпиля по гърба.
— Благодарна съм ви, че ме освободихте от сеанчанците, господин Каутон, и ще ви покажа благодарността си, но все пак всичко си има граници. Не съм ви слугиня, че да ми заповядвате. Тук няма сеанчанци и ние крием лицата си. Не беше необходимо да пращате след нас вашите… хрътки. — Погледът, който стрелна към трите сеанчанки, можеше да изпържи яйца. Едесина я изнервяше всеки, който говори със сеанчански акцент. Много искаше да си го върне, а сул-дам й бяха подръка. Мат разчиташе, че прословутата сдържаност на Айез Седай ще попречи работата да стигне до бой. Надяваше се, че нервите им не са се изпънали дотолкова, че да не могат да ги удържат. Но древните спомени в главата му говореха за Айез Седай, които могат да избухват като стоката на Илюминатор.
Тъмното лице на Бетамин не показваше никаква тревога. Вече беше изтръскала наметалото си и го окачваше на стената, докато Едесина говореше, после приглади роклята по бедрата си. Тази вечер беше облякла отдолу светлозелени фусти. Оплакваше се, че ебударското облекло било неприлично, и той предполагаше, че след като се отдалечаха от крайбрежието, ще трябва да й намери нещо друго, но все пак ниското й тясно деколте беше много приятно запълнено. Само дето тя говореше прекалено майчински за вкуса му.
— Те наистина си крият лицата, милорд — провлече тя, — и вървят все заедно. Нито една не се опитва да се измъкне. Държат се много добре, общо взето. — Като майка, хвалеща децата си. Или да речем като дресьорка на кучета, хвалеща кучетата. Русокосата Сета закима одобрително. Точно като дресьорка на кучета.
— Ако милорд иска да ги държим послушни — заумилква се Рена, — винаги можем да използваме ай-дам. Наистина е опасно да се оставят на свобода. — Чак му се поклони по сеанчанския обичай, като се чупна рязко в кръста под прав ъгъл. Големите й кафяви очи го гледаха с надежда. Теслин ахна и притисна до гърдите си сваленото си наметало. Тя със сигурност не беше надмогнала страха си, колкото и да изглеждаше, че може пирони да яде. Джолайн, надута както винаги, изправи гръб и очите й светнаха. Айезседайска сдържаност или не, светнеха ли очите на Джолайн, все едно че тресваше мълния. С хубавите жени често ставаше така.
— Не — побърза Мат да предотврати белята. — Няма нужда от това. Тия работи ми ги давате и ще се отърва от тях. — Светлина, защо се беше забъркал с тия жени? Това, което му се бе сторило добра идея, сега му беше като трън в проклетия задник. — Просто всички трябва да бъдете предпазливи. Не сме се отдалечили още и на трийсет мили от Ебу Дар. Пътищата са пълни с проклети сеанчанци. — Млъкна и погледна извинително сеанчанките. На негова страна бяха все пак. Тъй да се каже. Нямаше къде да отидат, освен Егеанин, а и бяха разбрали кой държи парите. Веждите на Бетамин се вдигнаха от изумление. Сеанчанските благородници не се извиняваха дори с поглед.
— Вчера през селото наистина минаха сеанчански войници — заговори Теслин. Святкащите очи на Джолайн се отместиха към нея, но тя най-спокойно се обърна да си окачи наметалото. — И разпитваха за странници на пътя. А някои се оплакваха, че ги пращат на север. — Теслин погледна към трите сул-дам, рязко извърна очи настрана и си пое дъх. — Изглежда, Завръщането е било насочено на изток. Войниците са вярвали, че Всепобедната им армия ще положи Иллиан в ръцете на императрицата до края на пролетта. Самия Град, и всичко останало. — Айез Седай уж се отказваха от родината си, щом заминеха за Бялата кула, но за всеки иллианец градът Иллиан беше „Градът“, и главната буква се чуваше много ясно.
— Това е добре — каза замислено Мат, почти на себе си. Войниците винаги плямпаха повече от позволеното; точно затова човек не споделяше плановете си с всеки боец до последния момент. Тънките вежди на Теслин се повдигнаха и той добави: — Това означава, че пътят за Люгард ще е по-чист. — Теслин кимна рязко и не много доволно. Това, което се очакваше от Айез Седай да правят и което наистина правеха, често се оказваха различни неща.
— С никого не сме говорили, милорд, само наблюдавахме момичетата — каза Бетамин, още по-провлечено от обикновеното, а сеанчанците обикновено говореха като мед, леещ се посред снежна буря. Тя явно беше главната между трите сул-дам, но ги погледна една по една преди да продължи. — В Ебу Дар всички в квартирите на сул-дам говореха за Иллиан. Тучна земя и тлъст град, където мнозина ще спечелят нови имена. И богатство. — Последното го подхвърли, сякаш богатството трудно можеше да се мери с такава придобивка като новото име. — Трябваше да се сетим, че ще искате да научите за такива неща. Още едно такова дълбоко вдишване, и щеше да изпадне от роклята си. — Ако имате някакви въпроси, милорд, ще ви кажем всичко, което знаем.