Рена отново скърши кръста си в поклон, а Сета изчурулика:
— И ние можем да подслушваме в градовете и селата, където спрем, милорд. Момичетата са изврътливи, но на нас можете да разчитате.
Леле, когато жена ти предлага помощ, винаги ли те тика в котел с вряща вода и ръчка огъня да се разпали? Лицето на Джолайн се превърна в пренебрежително ледена маска. Сеанчанките не заслужаваха и да ги забелязва даже — показа го само с един поглед. Мат Каутон беше този, който беше удостоен със смразяващия й поглед. Устата на Едесина се присви и тя се опита да изрови с очите си дупки и в неговата глава, както и в главите на сул-дам. Дори Теслин успя да докара възмутена физиономия. Вярно, беше благодарна за избавлението си, но беше Айез Седай все пак. Но насочи навъсения си поглед само към него. Мат подозираше, че ще подскочи като стресната жаба, ако някоя от трите сул-дам плесне с ръце.
— Това, което искам — заобяснява той търпеливо, — е всички да си стоите по фургоните. — С жените човек трябваше да е търпелив, включително и с Айез Седай. Адски добре го знаеше от личен опит. — Само някой да прошепне, че с трупата има една Айез Седай, и до гуша ще затънем в сеанчанци, тръгнали да я хванат. Слуховете за сеанчанки в позорището няма да ни свършат по-добра работа. И в двата случая рано или късно някой ще дойде да види каква е тая работа и всички ще цопнем във врящия котел. Не се показвайте. Трябва да се спотайвате, докато не наближим Люгард. Много ли искам от вас, да му се не види? — Синкава мълния блесна в прозорците на фургона и отгоре изтрещя, толкова близо, че фургонът се разтърси.
През следващите дни явно се оказа, че е било твърде много. О, Айез Седай бяха с качулки, когато излизаха навън — дъждът поне предлагаше достатъчно оправдание за това; дъждът и студът — но много често някоя от тях сядаше на капрата, а и не правеха никакво усилие да приличат на слугини между останалите хора от трупата. Не че признаваха кои са, разбира се, не се и разпореждаха, нито дори заговаряха някой друг, говореха само помежду си, но коя слугиня очаква хората просто да се дръпнат от пътя й? Ходеха и в селата, а понякога и в градовете, когато бяха сигурни, че там няма сеанчанци. Когато една Айез Седай беше сигурна в нещо, то трябваше да е истина. На два пъти притичаха бързо-бързо обратно в бивака, когато се натъкнаха на градчета, пълни със заселници по пътя им на север. Казваха му, каквото научаваха. Той поне мислеше, че му казват. Теслин всъщност изглеждаше благодарна, доколкото е възможно за Айез Седай. И Едесина. Доколкото беше възможно.
Въпреки различията им, Джолайн, Теслин и Едесина не се откъсваха една от друга, също като гъски. Видеше ли човек една от тях, виждаше и трите. Това вероятно беше, защото щом ги видиш излезли на разходка, и трите прилежно загърнати в наметалата и скрити под качулките, миг след това по дирите им цъфваха Бетамин, Рена и Сета. О, съвсем небрежни, но не изпускаха от очи „момичетата“. Гъските му с гъски. И слепец щеше да види напрежението между тези две групи жени. Слепец щеше да види, че никоя от тях не е слугиня. Сул-дамките бяха имали високо положение, власт, и се движеха почти толкова надменно, колкото и Айез Седай. Ставащото обаче адски го затрудняваше.
Бетамин и другите две бяха също толкова озлобени срещу останалите сеанчанци, колкото и Айез Седай, но те също излизаха след Айез Седай, когато отидеха в някое село или град, и винаги му донасяха клюките, които са подслушали, като Рена се усмихваше угоднически, а Сета чуруликаше, че „момичетата“ са пропуснали това или онова, или го крият; човек никога не можел да е сигурен с жена, която има нахалството да се нарича Айез Седай; може би все пак трябвало да премисли дали да не ги окаишат, просто докато не стане по-безопасно.
Донесеното от тях всъщност не се различаваше особено от това, което му казваха Сестрите. Приказките на местните хора за това, което са чули от преминаващите сеанчанци. Мнозина от заселниците бяха нервни, главите им бяха пълни с приказки за някакви свирепи айилци, които опустошавали Алтара, въпреки че местните хора им бяха обяснявали, че това е някъде много далече на север. Изглежда обаче, че някой по-нависоко мислеше същото, защото много заселници бяха пренасочени на изток, към Иллиан. Сключен бил съюз с някаква много важна особа и се очаквало тази особа да осигури на лейди Сурот достъп до много земи. Жените отказваха да приемат, че не е нужно да слушат слухове, но отказваха също така и да му предадат ай-дамите. Всъщност тези сребристи каишки и трите сул-дам бяха единственото му средство за натиск върху Айез Седай. Благодарност. От Айез Седай? Ха! Не че мислеше да им сложи отново нашийниците. Е, помисляше си го, но не често. Беше наистина адски затруднен.